Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 172

— Не. Все още не съм стигнал до момента, когато мога със сигурност да надниквам в бъдещето. Но човек не се нуждае от психоистория, за да разбере, че Империята се разпада. Вие сам можете да видите доказателствата за този факт.

— Моята работа тук изцяло ме поглъща, професор Селдън — въздъхна Зенов. — В социалната и политическата сфера аз съм същинско дете.

— Ако желаете, бихте могли да се консултирате с информацията, съдържаща се в Библиотеката. Та погледнете само кабинета си — задръстен е с всевъзможни сведения от всички краища на Галактическата империя.

— Страхувам се, че аз съм последният човек, който е в крак с всичко това — каза Лас Зенов и тъжно се усмихна. — Нали знаете старата поговорка: „Детето на обущаря ходи босо.“ Въпреки туй ми се струва, че Империята е възстановена — отново имаме Император.

— Само като име, главни библиотекарю. В повечето от далечните провинции името на Императора се споменава ритуално от време на време, ала той не играе никаква роля в онова, което вършат. Външните светове контролират своите програми и, още по-важно, държат под контрол местните въоръжени сили, които са извън обхвата на императорската власт. Ако монархът само се опита да наложи авторитета си вън от Вътрешните светове, той би претърпял неуспех. Съмнявам се дали ще минат и двайсет години, преди някои от тези Външни светове да обявят независимост.

— Ако сте прав — въздъхна Зенов, — то ние живеем в най-лошата епоха, която Империята някога е познавала. Но какво общо има това с вашето желание за повече кабинетно пространство и допълнителен персонал тук, в Библиотеката?

— Ако Империята се разпадне, Галактическата библиотека може би няма да се спаси от гигантската касапница.

— О, тя трябва да се спаси — каза сериозно Зенов. — И по-рано е имало трудни времена, обаче винаги е съществувало разбирането, че в качеството си на хранилище на цялото човешко познание Библиотеката на Трантор следва да остане неприкосновена. И по-нататък ще бъде така.

— Може и да не бъде. Вие самият споменахте, че хунтата е нарушавала вашия неутралитет.

— Не толкова сериозно.

— Следващия път може да е по-сериозно, а ние не бива да позволим тъкмо хранилището на цялото човешко познание да бъде разрушено.

— И как вашето засилено присъствие тук ще предотврати това?

— Няма да го предотврати, но проектът, от който се интересувам, ще помогне. Искам да създам една велика енциклопедия, съдържаща цялото познание, от което човечеството ще се нуждае, за да се изгради наново в случай че стане най-лошото — ако щете, наречете я Енциклопедия „Галактика“. Ние нямаме нужда от всичката информация в Библиотеката. Голям процент от нея е съвсем тривиален. Библиотеките на отделните провинции, пръснати в Галактиката, могат също да бъдат разрушени, а и да не бъдат, ако не цялата, то поне значителна част от местната информация се получава чрез компютъризирана връзка от Галактическата библиотека. Затова аз имам предвид нещо абсолютно независимо, което съдържа във възможно най-сбита форма основните знания, необходими на човечеството.