Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 171

— Случайно — промърмори Хари. — Чиста случайност.

— Щом е така, вие ще трябва също тъй случайно да откриете и други мозъци като нейния. Алтернатива тук просто няма.

Двамата потънаха в мълчание. Накрая Селдън се обади:

— Имате ли да ми кажете още нещо?

— Страхувам се, че не, с изключение на това, че ще ви пратя сметката.

Посетителят се надигна с усилие. Ишиасът силно го болеше.

— Е, благодаря ви, докторе. Изпратете ми сметката и аз ще я платя.

Той напусна лекарския кабинет, чудейки се какво ще прави сега.

8

Като всеки интелектуалец Хари Селдън ползваше свободно Галактическата библиотека. В повечето случаи го вършеше от разстояние, с компютър, но понякога я посещаваше по-скоро за да се измъкне от напрежението на Психоисторическия проект, отколкото с някаква друга цел. А през последните няколко години, откакто за пръв път формулира своя план да намери други като Уонда, той поддържаше в Библиотеката собствен кабинет, така че да има бърз достъп до богатата й налична информация. Даже нае малък апартамент под купола на съседния сектор, та да може да отива пеш до тази Библиотека, щом постоянно нарастващата по обем изследователска работа му попречеше да се върне в Стрилинг.

Сега обаче неговият план придоби други размери и Хари искаше да се види с Лас Зенов. Това бе първият път, когато щеше да се срещне с него очи в очи.

Не беше лесно да уреди личен разговор с главния библиотекар на Галактическата библиотека. Той възприемаше собствения си пост като нещо много голямо и ценно и често говореха, че ако дори Императорът пожелаел да се консултира с Лас, трябвало сам да отиде в Библиотеката и да чака реда си.

Но Селдън не се тревожеше. Зенов го знаеше добре, въпреки че никога не го бе виждал лично.

— За мен е чест, Първи министре — поздрави той.

— Предполагам, помните — усмихна се гостът, — че от шестнайсет години не съм на този пост.

— Честта да ви титулуват така все още е ваша. Освен това, господине, вие направихте доста да ни отървете от бруталното господство на хунтата, която в много случаи нарушаваше свещеното правило за неутралитета на Библиотеката.

(„Аха — помисли си Селдън, — ето кое обяснява готовността, с която ме прие.“)

— Само слухове — рече той на глас.

— А сега ми кажете — обърна се към него Зенов, който не можа да се въздържи и хвърли бегъл поглед на часолентата върху китката си — какво мога да направя за вас?

— Главни библиотекарю — подхвана Хари Селдън, — не съм дошъл да ви моля за нещо лесно. Онова, което искам, е повече пространство в Библиотеката. Искам позволение да доведа голям брой свои сътрудници. Искам разрешение да предприема разработването на дълга и сложна програма от изключителна важност.

Лицето на Лас Зенов страдалчески се изопна:

— Вие желаете прекалено много. Можете ли да обясните значението на всичко това?

— Да. Империята е в процес на разпадане.

Последва продължителна пауза. Сетне Зенов се обади:

— Чух за изследванията ви в областта на психоисторията. Съобщиха ми, че тая ваша нова наука дава обещания да предсказва бъдещето. Вие за психоисторически предсказания ли говорите?