Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 15
Айзък Азимов
При предишната им среща Намарти говореше на университетското поле. Сега Селдън го изучаваше внимателно и в спокойно състояние. Човекът бе среден на ръст, със слабо лице с нездрав цвят, тъмна коса и широка уста. Той не направи полуусмивката на Джоуранъм, нито каквато и да било по-забележима мимика — от него лъхаше само на предпазлива бдителност.
— Моят приятел доктор Намарти (той има докторат по древна литература) дойде по своя собствена молба — рече Джоуранъм, като подчерта леко усмивката си — за да се извини.
Ласкин Джоуранъм хвърли бърз поглед към Намарти и оня, едва присвивайки устни в първия момент, каза с безличен глас:
— Съжалявам, професоре, за това което се случи на полето. Не бях напълно осведомен за строгите правила, по които се управлява университетът и малко се увлякох в собствения си ентусиазъм.
— Съвсем разбираемо — поясни Джоуранъм. — А не е знаел и кой сте вие. Мисля, че сега можем да забравим този въпрос.
— Уверявам ви, господа — отвърна Селдън, че аз също не изпитвам особено желание да си го спомням. Това е синът ми, Рейч Селдън, така че виждате, аз също си водя компаньон.
Рейч бе пуснал мустаци — черни и пищни — мъжественият белег на всеки далянец. Преди осем години, когато като опърпан и изгладнял уличник за пръв път срещна Селдън, нямаше никакви мустаци. Беше нисък, но пъргав и жилав и имаше високомерно изражение, усвоено, за да добави няколко духовни инча към физическия ръст.
— Добро утро, младежо — каза Джоуранъм.
— Добро утре, господине — отговори Рейч.
— Господа, моля, седнете — рече Селдън. — Мога ли да ви предложа нещо за ядене или пиене?
Джоуранъм вдигна ръце в учтив отказ.
— Не, господине. Това не е приятелска беседа — и се настани на показаното му място. — Макар че се надявам в бъдеще да има много такива беседи.
— Ако ще говорим по работа, да започваме.
— Научих, професор Селдън, за малкия инцидент, който толкова любезно се съгласихте да забравите, и се зачудих защо сте се нагърбили да сторите онова, което сте сторили. Трябва да се съгласите, че е било рисковано.
— Честно казано, не мислех така.
— Само че аз мисля. Затова си позволих волността да издиря всичко, което можах, за вас, професор Селдън. Вие сте интересен човек. Разбрах, че сте от Хеликон.
— Да, там съм роден. Архивите са точни.
— И сте тук на Трантор от осем години.
— Това също е вписано в публичните архиви.
— И от самото начало сте се прочули, като сте представили математически доклад за — как я наричахте? — психоисторията?
Селдън едва-едва поклати глава. Колко често съжаляваше за тази недискретност. Разбира се, навремето не бе имал представа, че допуска недискретност. Той каза:
— Младежки ентусиазъм. Нищо не излезе.
— Така ли? — Джоуранъм се озърна наоколо с вид на приятно изненадан. — Само че ето ви тук, декан на Математическия факултет в един от най-големите университети на Трантор, а доколкото знам, сте едва на четиридесет. Аз, между другото, съм на четиридесет и две, тъй че изобщо не ви считам за много стар. Трябва да сте твърде компетентен математик, за да заемате тоя пост.