Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 140

20

Един от начините (от не чак толкоз многото начини) Хари Селдън да се откъсне от заниманията си за известно време беше да посети апартамента на Рейч, който бе току до университетския парк. Посещенията му винаги го изпълваха с любов към осиновения му син. За това си имаше солидни причини. Рейч беше добър, способен и лоялен, да не говорим за странната му дарба да вдъхва доверие и любов у другите.

Хари я бе забелязал още когато момчето беше дванадесетгодишен уличник и по някакъв начин докосна душевните струни на самия Селдън и на Дорс. Спомняше си как Рейч се хареса на Рашел, някогашната кметица на Уай. Помнеше как Джоуранъм му се довери и туй го доведе до собственото му крушение. Рейч се бе изхитрил дори да спечели сърцето на красивата Манела. Хари не разбираше изцяло онова особено качество, което синът му въплъщаваше, ала се радваше на всяка среща с него.

Влезе в апартамента с обичайното си „Всичко ли е наред тук?“.

Рейч отмести настрани холографския материал, с който работеше, и стана да го посрещне.

— Всичко е наред, татко.

— Не чувам Уонда.

— Има си причини. Отиде на пазар с майка си.

Селдън се настани на един стол и добродушно огледа бъркотията от справочни материали:

— Как върви книгата?

— Добре. Аз съм тоя, който може и да не оцелее — той въздъхна. — Но поне веднъж ще имаме откровен поглед към Дал. Представяш ли си, никой досега не е шарнал книга за тоя сектор?

Хари бе забелязал, че колчем Рейч заговореше за родния си сектор, далянският му диалект избиваше.

— А ти как си, татко? — попита домакинът. — Радваш ли се, че празниците свършиха?

— Ужасно. Едва ги изтраях.

— Нещо не ти личеше.

— Виж какво, трябваше да нося един вид маска. Не исках да развалям настроението на другите.

— Сигурно си побеснял, когато мама те е последвала в Двореца. Всички познати само за това говорят.

— И още как! Майка ти, Рейч, е най-чудесният човек в света, но е много трудно да се оправяш с нея. Насмалко да ми провали плановете.

— Какви планове, татко?

Селдън се облегна назад. Винаги беше приятно да поговориш с близък, на когото напълно вярваш и който нищо не разбира от психоистория. Хари неведнъж бе подхвърлял на Рейч свои идеи, а той ги преосмисляше в по-близки до разума формулировки, отколкото ако самият професор ги беше предъвквал в мозъка си. Селдън рече:

— Екранирани ли сме?

— Винаги.

— Добре. Накарах генерал Тенар да се замисли над един любопитен проблем.

— Какъв проблем?

— Ами поразсъждавах над данъчното облагане и му посочих, че поради усилията данъците да се разпределят справедливо върху населението, те стават все по-сложни и по-сложни, неудобни за работа и скъпоструващи. Очевидното внушение беше, че системата трябва да бъде опростена.

— Това изглежда разумно.

— Донякъде да, но е възможно в резултат от нашия малък разговор Тенар да я опрости нереално много. Данъчното облагане престава да бъде ефективно, и в двата крайни случая, разбираш ли? Усложниш ли го прекалено, хората няма да го проумеят и да плащат за една твърде голяма и скъпа данъчна организация. Опростиш ли го прекалено, народът ще реши, че е нечестно, и ще започне силно да недоволства. Най-простият данък е данъкът на глава, при който всеки внася еднаква сума, ала несправедливостта да третираш и бедни, и богати по един и същ начин е съвсем очевидна, за да не бъде забелязана.