Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 130

Дорс запали двигателя и се устреми по централното шосе. Десетгодишният й престой тук й подсказваше ясно къде отива. Служебната кола, в която беше, не представляваше чуждо тяло на терена и естествено нямаше да бъде проследена. Тя обаче трябваше да рискува с бързото каране, защото искаше по-скоро да стигне до целта си. Натисна газта и вдигна двеста километра в час.

Ала скоростта й привлече вниманието. Жената пренебрегна виковете по радиото, изискващи да знаят защо бърза толкова, и не след дълго детекторите на нейната кола съобщиха, че е преследвана от друг автомобил.

Разбираше, че ония ще изпратят предупреждение и че още коли ще я очакват да пристигне, но те не можеха да сторят кой знае какво, освен да се опитат да я ликвидират — нещо, което очевидно никой не желаеше да прави преди по-нататъшно разследване.

Когато стигна до сградата, към която се бе насочила, два автомобила вече я чакаха. Тя спокойно излезе от купето и тръгна към входа.

Моментално двама души й препречиха пътя, явно изумени от факта, че шофьорът на бързащата кола не е стражар, ами жена в цивилно облекло.

— Какво правите тук? Защо е това бързане?

Дорс тихо отвърна:

— Важно съобщение за полковник Хендър Лин.

— О, така ли? — остро попита един стражар. Сега между нея и входа имаше четирима мъже. — Моля, справочния номер?

— Не ме бавете — рече Дорс.

— Казах: справочния номер.

— Губите ми времето.

Някой от стражарите внезапно се сети:

— Знаете ли на кого ми прилича? На жената на стария Първи министър. Доктор Венабили. Жената-тигър.

И четиримата някак си странно отстъпиха назад, но един от тях викна:

— Вие сте арестувана!

— Тъй ли? — учуди се Дорс. — Ако аз съм Жената-тигър, трябва да знаете, че съм значително по-силна от всекиго от вас и че рефлексите ми са доста по-бързи. Предлагам и четиримата да ме придружите спокойно вътре и да видим какво ще каже полковник Лин.

— Вие сте арестувана — повториха и четири бластера се насочиха към Дорс Венабили.

— Добре — кимна Дорс. — Щом настоявате.

Светкавично се задвижи и двама от стражарите изведнъж се озоваха на земята, стенейки, докато жената застана с бластер във всяка ръка.

— Постарах се да не им причинявам вреда — каза Дорс, — но е напълно възможно да съм им счупила китките. Сега оставате само двама, а аз мога да стрелям по-бързо от вас. Само някой да направи и най-малкото движение — най-малкото, — ще се наложи да наруша един дълготраен навик и да ви убия. Това ужасно ще ме разстрои, така че ви моля да не ме принуждавате да го сторя.

От страна на ония стражари, които все още стояха на краката си, отговорът бе абсолютно мълчание и никакво движение.

— Бих ви предложила — рече Дорс — двамата да ме придружите до полковника и после да потърсите медицинска помощ за другарите си.

От предложението й нямаше нужда. Полковник Лин се появи от своя кабинет:

— Какво става тук? Какво…

Непознатата се обърна към него: