Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 103
Айзък Азимов
„Аз съм жив?“ — помисли си го като въпросително, а не като разказно изречение.
Рейч все още не мърдаше от своето място, бластерът му сочеше напред, очите му бяха стъклени. Беше абсолютно неподвижен, сякаш силата, която го ръководеше, бе изчезнала.
Зад Рейч в локва кръв лежеше сбръчканото тяло на Андорин. До него с бластер в ръката стоеше един градинар. Качулката му бе паднала; градинарят явно беше жена с наскоро подстригана коса. Тя си позволи да погледне към Селдън и каза:
— Вашият син ме познава като Манела Дюбанка. Аз съм офицер от службите за сигурност. Искате ли справочния ми номер, Първи министре?
— Не — слабо отвърна Селдън. Императорската гвардия се съсредоточаваше на сцената. — Синът ми! Какво му е на сина ми?
— Мисля, че е десперанца — рече Манела. — Това би могло да се промие — тя се пресегна да вземе бластера от ръката на Рейч. — Съжалявам, че не действах по-рано. Налагаше се да чакам открито нападение, а когато то дойде, ме свари почти неподготвена.
— И аз имах същия проблем. Трябва да заведем Рейч в болницата на Двореца.
Внезапно откъм Малкия дворец долетя объркан шум. На Селдън му мина през ума, че Императорът наистина е наблюдавал процедурата и сега вероятно е страхотно разгневен.
— Погрижете се за сина ми, госпожице Дюбанка — кимна Хари Селдън. — Аз трябва да видя Императора.
Той се впусна в съвършено неподобаващ на поста му бяг през хаоса на Голямата поляна и безцеремонно се втурна в Малкия дворец. Клеон едва ли би могъл да се разсърди още повече от това.
И там, сред една ужасена група, която се блещеше в пълна апатия — там, на полукръглата стълба, — беше тялото на Негово императорско величество Клеон I, смачкано до неузнаваемост. Богатата му императорска мантия сега служеше за саван. Подпрян на стената, Мандел Грубер глуповато се взираше в заобикалящите го вцепенени лица.
Селдън почувства, че не издържа повече. Вдигна бластера, който лежеше в краката на Грубер. Сигурен бе, че е Андориновият. Кротко попита:
— Грубер, какво си направил?
Онзи се втренчи в него и избъбли:
— Всички пищят и крещят. Викам си: „Кой ще разбере?“ Ще си помислят, че някой друг е убил Императора. Само че после не можах да побягна.
— Но защо, Грубер?
— За да не стана главен градинар — и се строполи на земята.
Първият министър потресено загледа припадналия мъж. Всичко дотук се бе разминало на косъм. Той самият беше жив. Рейч беше жив. Андорин бе мъртъв и скоро джоуранъмитите щяха да бъдат изловени до последния човек.
Центърът щеше да се закрепи, точно както изискваше психоисторията.
И ето че един градинар поради причини, които бяха толкова тривиални, че не се поддаваха на анализ, бе убил Императора.
„А сега — помисли си отчаян Селдън — какво ще правим? Какво ще стане сега?“
ТРЕТА ЧАСТ
ДОРС ВЕНАБИЛИ
ВЕНАБИЛИ, ДОРС — … Съдбата на Хари Селдън е така обгърната от легендата и несигурността, че няма голяма надежда някога да се сдобием с изпълнена с факти биография. Може би най-озадачаващата страна от неговия живот е свързана със съпругата му Дорс Венабили. Преди пристигането на Дорс в Стрилингския университет, където тя постъпва на работа в Историческия факултет, за нея липсва каквато и да било информация, ако се изключи обстоятелството, че е родена на Сина. Скоро след пристигането си тя среща Селдън и остава негова съпруга в продължение на двадесет и осем години. Всъщност нейният живот е изпъстрен с далеч повече легенди от Селдъновия. Съществуват съвсем неправдоподобни истории за силата и бързината й и за нея нашироко се е говорело или, поточно, шепнело като за Жената-тигър. Още по-озадачаващо от пристигането обаче е изчезването й, защото след известно време за Венабили вече не се чува нищо, без да има никакви указания какво се е случило.
За нейната роля като историк свидетелстват трудовете и за…
