Читать «Безбожникът» онлайн - страница 39

— Да умреш ли искаш, Рабин? — започна Аристандър. — Нашият цар може да те разпита. Не стой там като момче, което са хванали да краде череши. Разбираш гръцки много добре. Ти си високопоставен писар от канцеларията на коменданта. Има много неща, които можеш да кажеш на мен и приятеля ми.

— Аз съм поданик на великия цар — тъмните влажни очи на Рабин не трепнаха, но гласът му пресекваше. — Работех за своите господари. Трябва да ме освободите — той подбираше думите си бавно и внимателно.

— Ти си персиец, заловен в гръцки град — отсече Аристандър и злобно го смушка в рамото. — Нямаш право да бъдеш тук. Открили са те да се криеш в дома на една куртизанка. Ти си шпионин, а шпионите ги разпъват на кръст.

— Тя ме предаде! — той яростно изплю думите. — Арела е долна мръсница!

— Не, тя е умно момиче — усмихна се Аристандър. — Трябва да я посетя. Може би ще ме посъветва как да се обличам…

Рабин изглеждаше объркан.

— Малка шегичка — промърмори Аристандър. — Хайде, Рабин, да не ти разказвам как ще те разпънат на царския път, как тялото ти ще виси на кръста, как слънцето ще изсушава плътта ти, докато лешоядите кръжат наоколо.

В очите на персиеца се появи страх.

— Вместо това да си поговорим за онова, което знаеш и което си направил.

— Ще ме освободите ли? — попита Рабин.

— Не само ще те освободим, но ще получиш и дрехи, пари, кон и ще ти осигурим безопасно пътуване. Можеш да се върнеш като герой в Персеполис и да им разкажеш каквото намериш за добре.

Рабин мрачно се усмихна.

— Знам много малко.

— Не, не, не — поклати глава Аристандър, — ти знаеш много. Сам ни каза. Прегледахме записките на твоя господар.

— Но той взе секретните… — Рабин затвори очи, осъзнал грешката, която беше направил.

— Виждаш ли! — възкликна мило Аристандър и го зашлеви през лицето. — Откъде знаеш какво е взел и какво е изгорил? Бил си писар в тайната канцелария! Ние сме заети хора, Рабин. Ако не проговориш, отвън чакат войници. Ще им бъде приятно да си поиграят с хубавец като теб, при това персиец — Аристандър се приведе към него. — Нашите тесалийци — прошепна той заплашително — са канибали, които първо се гаврят с жертвите си. Случвало ли ти се е досега, Рабин?

— Представи си, че си в коридор — обади се Теламон. — Седиш в единия край…

Писарят очаквателно го погледна.