Читать «Безбожникът» онлайн - страница 37

— Казах ти общоприетата версия.

Теламон отново прегледа трупа. Откри мазоли, синини, стари белези, но нищо подозрително. Покри тялото и заобиколи масата.

— Александре, защо не приемеш, че е било злополука? Всички знаеха колко много пие Леонид. Бил е пиян, излязъл е в градината и е паднал в басейна. Толкова е бил зле, че не е могъл да се изправи, затова се е удавил — такива неща често се случват.

— Леонид можеше да надпие и Дионисий под олтара му — отвърна Александър. — И пак да върви по права линия, да проведе учение с войниците, докато паднат от умора, да извърви двадесет мили и отново да пие. Беше стара лисица, лукав като мангуста. Мисля, че е бил убит. Беше боец, воин — Леонид щеше да се бори за живота си.

В ъгъла Аристандър въздъхна шумно, сякаш за да им напомни за присъствието си, но Александър не му обърна внимание. Отиде и седна на стъпалата, които извеждаха от подземието.

— Ще ти разкажа една история, Теламоне. Преди две години Парменион тръгна към Ефес. Той завзе града и удържа няколко седмици на нападенията на персите. — Той посочи към трупа. — Леонид и шестима от царския корпус били във войската му. Той се настанил в града.

— В Дома на Медуза в Квартала на грънчарите — намеси се Теламон. — Разказвал си ми.

— Не знам какво е станало — продължи Александър, — но Леонид и шестимата му другари станали потайни и се изолирали от останалите. Рядко общували с тях, задоволявали се със собствената си компания. Когато Парменион се оттеглил, Леонид бил последният, който напуснал града. Когато се присъединил към главните сили, бил сам. Твърдял, че персийски конници издебнали от засада него и другарите му и той единствен успял да избяга. След битката при Граник Леонид доброволно поиска да се присъедини към похода на армията, която първа стигна до Ефес. Войските ни едва бяха влезли в града…

— Когато Леонид се настани в Дома на Медуза?

Александър кимна.

— Отишъл право там. От онова, което ми каза Аристандър, къщата имала лошо име. Много хора твърдели, че е обитавана от духове. Леонид се настанил заедно с двама другари, младите командири Агатон и Сал. Като типични войници, те си купували храна и вино от местните пазари. Явявали се на служба, изпълнявали всички задачи, които им били поставяни, но Леонид отново бил обсебен от къщата — Александър зачопли една рана на опакото на ръката си. — Според Агатон и Сал, Леонид настоявал да излизат и пият, докато едва се държат на краката си. Въпросната нощ Агатон отишъл с него в една винарна, а после и в някакъв бардак. Леонид не можел да ходи и Агатон го донесъл обратно. Старият пазач ги пуснал в къщата. Агатон завел Леонид в стаята му, хвърлил го на леглото, уверил се, че е добре и си легнал.

— Това е всичко, което знаем — обади се Аристандър. — До призори. Старият пазач каза, че Леонид излязъл в градината. Когато не се върнал, той тръгнал да го търси и намерил трупа му да се носи по очи в запуснатия басейн.

— И защо да не приемем тази история? — отсече Теламон. — Звучи достатъчно логично. Леонид е бил пиян, събудил се е, излязъл и паднал в басейна. Никой не го е видял да излиза, нали?