Читать «Без светлина» онлайн - страница 38

Дэвид Линдсей

— Изчезнах, а? — Той пак всмукна от цигарата, мятайки, поглед през бетонния дансинг. — С оня последен случай малко повечко рискувах, Грейвър. Трябваше да си поотпочина. Най-напред заминах за Мексико, отидох в Уахака. Върнах се в експортния бизнес. Но вече не беше както преди. Чух, че се отваря нов пазар за латиноамерикански колониални документи. Проучих това; наистина се оказа многообещаващо поле за действие. Преместих се в Мадрид и прекарах една година в преравяне на архивите там. Фантастични архиви. Боже мой, огромни музеи и богати частни колекции. Някои от музеите дори не знаят колко много неща притежават, да оставим настрана тяхната стойност. Прекрасни места.

Той млъкна и допи докрай бирата. Размаха високо бутилката към изкорубения сервитьор отсреща. Сервитьорът вдигна два пръста с въпросителен израз, но Грейвър поклати глава.

Ласт загаси цигарата в тенекиения пепелник на масата. Нощта беше задушна в тези ранни утринни часове и капчици пот започнаха да се появяват по челото и горната устна на Ласт. Той извади носна кърпа от горния джоб на сакото си и се избърса.

— А в Испания бях почти две години — продължи Ласт, пъхайки обратно кърпата в джоба, като сръчно остави да се показва едно малко ъгълче от нея. — Спечелих малко пари, установих полезни контакти. Но общо взето, предпочитах доброто старо Мексико. В него има повече „предприемачески“ дух. — Той се усмихна. — Затова се върнах. В Мексико сити. Започнах да работя с частни фотографски архиви. Там има невероятно много от тях. Нали разбираш, цялото онова европейско влияние преди Революцията. Някои от по-старите фамилии, дето притежават големи къщи в тежкарските райони на града, са насъбрали какво ли не в ония претъпкани жилища.

Изкривеният сервитьор донесе бирата на Ласт и прибра празните им бутилки. Ласт вдигна студената кехлибарена бутилка и я допря до челото и слепоочията си. После отпи няколко големи глътки.

— Имах неприятности в Мексико сити — продължи той. — Там съществуват дребнави закони за архиви и предмети… исторически ценности… всъщност нямам нищо против правната им система… нали разбираш, основана на Наполеоновия кодекс… но като прибавиш цялата онази корупция, просто е трудно да изкараш някой долар. По законен път. — Той сви рамене, огледа хората наоколо. — Въпреки това задържах се там две години.

Той отново пъхна ръка в страничния джоб на сакото, извади друга цигара и я запали. Изви глава назад и изпусна дима в застиналата нощ.

— Преди около шест месеца — рече той — отидох във Веракрус да потърся едни колониални морски документи. За тях се носеше слух, че ги притежава семейство, чиито прадеди са ръководели корабостроителница в пристанището по времето на испанския вицекрал. Тогава бях паралия, току-що бях сключил хубава сделка за продажба на колекция от фотографии от Мексиканската революция, затова се поразпуснах, като се настаних в доста скъпо хотелче, недалече от плажа. Запознах се с едно семейство от Хюстън и през следващите три или четири дни се сприятелихме. Един месец след като се върнах в Мексико сити, получих покана за празненство у тях в Хюстън.