Читать «Без светлина» онлайн - страница 37

— Да, преди четири години — отвърна Грейвър. Внимателно наблюдаваше Ласт.

— Разбрах… дочух… че май си се развел.

Лицето на Ласт изразяваше съчувствие. На Грейвър му се стори странно, че подхваща тази тема. Всички бяха „дочули“ това. Клюкарските колонки непрекъснато осведомяваха публиката за предстоящия повторен брак на Дор.

— Онзи значи е „светска личност“, така ли? Навярно е било доста болезнено.

— Не ми беше особено приятно — каза Грейвър. Какво ли целеше Ласт?

— Е, съжалявам — рече Ласт.

Изкорубеният сервитьор им донесе бирите. Ласт избърса гърлото на бутилката и я дигна като за тост. Грейвър вдигна своята и се чукнаха.

— За доброто старо време — каза Ласт — и за по-добри бъдещи дни.

Ласт пиеше бирата, сякаш беше чаша вода, на големи глътки. Когато остави бутилката на масата, беше останало по-малко от половината. Той сбърчи устни, наслаждавайки се на вкуса и огледа дансинга.

— Заведението не е съвсем пропаднало. — Той всмукна от цигарата. Огледа жените. — Обаче курвите бяха по-свестни от тия.

— Нищо не се е изменило тук, Виктор. Може би вкусът ти се е подобрил — рече Грейвър.

При тези думи Ласт се усмихна и всмуквайки от цигарата, отново се обърна към Грейвър. Виктор Ласт беше необикновен осведомител. Всъщност той беше необикновена личност. Имаше университетско образование по изящни изкуства и когато криминалните му склонности се проявиха, това беше подчертано в областта на изкуствата. Цялата му криминална биография се състоеше в две години, прекарани при облекчен режим в тексаски затвор заради продажбата на редки книги, ботанически снимки и гравюри, откраднати от британски библиотеки, музеи и частни колекции.

Когато Грейвър попадна на него, Ласт беше излежал присъдата си и отново се беше понесъл в бизнеса, само че рискът на играта се беше повишил с няколко пункта. Той прекара почти десетилетие като „износител“ от Мексико, търгувайки странично с крадени предколумбови творби. Занимаваше се и с фалшификати на исторически колониални документи от осемнадесети век. Грейвър съзря в него суров материал за първокласен осведомител, какъвто и стана. Грейвър погледна по друг начин на някои от предполагаемите афери на Ласт и след година признателният Ласт насочи Грейвър към мрежа от нелегални търговци на оръжие. Това се разрасна в една от най-големите операции по контрабанда на оръжие, за които някога Криминалното разузнаване беше попадало на информация.

Оказа се, че на Ласт му харесва тази игра. Привличаше го предизвикателството на интелекта при „шпионирането“ и дори му харесваше избликът на адреналин, неотклонен спътник на опасностите при всички големи криминални проекти. Виктор Ласт наистина си беше джентълмен авантюрист, чувстващ се у дома както в джунглите на Централна Америка, така и в домовете на най-богатите жители на Хюстън, колекциониращи произведенията, които Ласт беше „придобил“.

— Е, добре — каза Грейвър и остави бутилката. — Какво стана с тебе?

Ласт кимна и бавно преглътна бирата в устата си. Той се усмихна почти извинително.