Читать «Балът на глупците» онлайн - страница 15

Искаше да предупреди тези хлапета, но не можеше. Пречеше й златната гривна на китката.

Както можеше да се очаква, Майкъл трябваше да изтърпи бремето на родителските поучения. За щастие него много го биваше в това, като само с присъствието си действаше успокояващо, така че всичко да изглежда… нормално. Родителите на Клеър не си спомняха съвсем точно какво се бе случило в къщата. Клеър не се съмняваше, че това бе резултат от въздействието на господин Бишъп. Мразеше го, задето бе размътил главите им, но в същото време донякъде се чувстваше облекчена. Имаше една грижа по-малко.

Стигаше й отношението на баща й към Шейн.

— И така — поде баща й, докато се преструваше, че вниманието му е обсебено само от телешкото печено, — на колко години си, синко?

— На осемнайсет, сър — отвърна Шейн с най-любезния си и приветлив тон. Постоянно се връщаха на тази тема.

— Знаеш ли, че дъщеря ми е само на…

— … почти на седемнайсет. Да, сър, знам.

Баща й още повече се намръщи.

— Още е на шестнайсет. И си има родители, които да се грижат за нея. Никак не ми харесва да живее в къща, пълна с тийнейджъри с полудели хормони. — Не искам да те обиждам, сигурен съм, че имаш добри намерения, но и аз съм бил млад. Сега, след като имаме собствено жилище в града, може би е по-добре Клеър да се премести при нас.

Клеър не бе очаквала точно това. Ни най-малко.

— Татко! Не ми ли вярваш?

— Не става дума дали вярвам на теб, скъпа. Става дума за тези двама зрели мъже, с които живееш. Особено за този, с когото видях, че си много близка, макар да знаеш, че не е много разумно.

Тя цялата пламна, но през спусналата се пред очите й червена пелена видя само Шейн, застанал пред нея и Ева, за да ги защитава от смъртта, докато излага своя живот на смъртна опасност.

Шейн, който толкова често се отдръпваше от нея, защото притежаваше по-добър самоконтрол, много по-добър от нейния.

Клеър въздъхна дълбоко и тъкмо се накани да излее на висок глас порой от думи, когато ръката на Шейн се отпусна върху нейната и здраво я стисна.

— Да — заговори той, — имате право. Вие не ме познавате, а малкото, което знаете за мен, вероятно не ви харесва. Аз действително не съм любимец на родителите. Не съм като Майкъл. — Шейн посочи с брадичка към Майкъл, който поклащаше глава, все едно му казваше: „Не, не прави това.“ — Мисля, че сте прав. Може би ще е по-добре, ако за известно време Клеър се премести да живее с вас. Така ще имате възможност да ни опознаете по-добре, особено мен.

— Какви ги говориш, по дяволите? — прошепна Клеър трескаво. Не й пукаше дали баща й ще я чуе. Майкъл със сигурност я чу. — Никъде не искам да отивам!

— Клеър, той е прав — настоя Шейн. — При тях ще си в по-голяма безопасност. Напомням ти, че нашата къща не е крепост, в случай че не си осъзнала напълно това, което се случи днес. По дяволите, с всички тези непознати, които влизат и излизат, когато им скимне, заплахата на баща ми да се върне и да довърши това, което започна…