Читать «Балът на глупците» онлайн - страница 116

Миърнин изглежда го усети.

— Успокой се — промълви тихо. — Усмихни се. Вдигни глава. Никакъв признак на слабост.

Тя се опита. Не беше сигурна как се е справила, но когато той я пусна близо до един стол, тя побърза да се отпусне върху него. Двамата се намираха край празна маса в дъното на залата. Когато се огледа, Клеър забеляза, че Сам е седнал недалеч от тях, както и Оливър. Ева беше с него и зяпаше Клеър с широко отворени очи.

Не можеше да види Майкъл. За нещастие, виждаше отлично Шейн, защото мястото на Исандре бе върху подиума на сцената. Тя бе изкачила стъпалата заедно с Шейн, като го водеше за каишката, така че всички да го видят. Двамата седяха от едната страна на дълга маса; Франсоа и дамата му за вечерта бяха настанени на отсрещната.

Все още нямаше и следа от Амели или Бишъп.

Бащата на Клеър понечи да стане от мястото си в другия край на залата, но вампирката с него улови ръката му и го дръпна обратно на стола. Очевидно правилата не допускаха задушевни разговори и смесване на компаниите. Клеър отчаяно искаше да отиде при него, но когато погледна Миърнин, той поклати глава.

— Прояви търпение. Ти искаше да играеш тази игра, Клеър. Сега ще разберем дали наистина притежаваш достатъчно кураж и дързост за това.

— Това е баща ми!

— Казах ти, че ще бъде изпитание на нервите. Твоите са на показ. Овладей се.

Страхотни указания от един тип, чиито очи ставаха червени, когато някой, дори и толкова безобиден като Сам, го подразни. Но Клеър се съсредоточи, правейки дълбоки и бавни вдишвания, като държеше погледа си сведен надолу, далеч от изкушението.

— Ах! — възкликна със задоволство Миърнин. — Те са тук.

Той, разбира се, имаше предвид Амели и Бишъп. Амели влезе първа отдясно на сцената — бляскава скулптура, цялата в бяло, толкова студено, че чак бодеше очите. Представляваше нещо като някакъв леден дух, изключително подходящо в много отношения. Платинената й коса бе сплетена в кула от кристал и тя изглеждаше изящна и крехка.

Тя бе уловила под ръка Джейсън Росър. Поне Клеър мислеше, че е Джейсън. Никога не го бе виждала изкъпан и подстриган, но ако не друго, поне разпозна приведените му рамене и походката. Беше облечен в кафяво монашеско расо с качулка. Тя е избрала някой, който можеше да си позволи да изгуби, помисли си Клеър. Затова не е избрала мен. Фактът, че е била така грижливо предпазена, би трябвало да я накара да се почувства по-добре, но някак си не беше така.

Бишъп влезе откъм лявата страна на сцената. Беше облечен в пурпурните одежди на епископ, но без кръста. Дори имаше на главата си висока шапка — митрата.

Със себе си водеше ангел. Във всеки случай беше жена, облечена като Божи пратеник, с фини пухкави бели криле, които стърчаха над главата й и се влачеха по пода зад нея.

Клеър притисна двете си длани към устата, за да спре писъка, който заплашваше да изригне.

Това беше майка й.

— Спокойно — каза Миърнин. Студената му ръка стисна нейната. — Какво ти казах? Контролирай се! Очаква ни още дълъг път.