Читать «Балканските Ромео и Юлия» онлайн - страница 6
Иван Вазов
И тя се наведе, фана с две ръце хубавата глава на сестра си и я целуна с просълзени очи.
— Нали ти казах, како, вятърът я отнесе във водата, като припках през моста.
— И на каква грижа сега са бащите ви и домашните ви! Мислят ви удавени! Те ще полудеят!… Селиме, карай по-скоро.
Файтонът с нова сила полетя надолу.
— Пада им се, пада им се на тия еничери! — викаше Софка.
Брезов се обърна към нея усмихнато.
— Е, какво беше последното ти средство, което не щя да ми обадиш? Какво щеше да направиш най-после?
— Щях да съветвам Иван и Анастасия да направят това, което направиха… На ония глави такъв бръснач трябваше… Те забравят, че и те някога са либили…
………………………………………………………………………………………………………………
Не е ли излишно да разказвам радваха ли се хаджи Васил и Давидко, когато сутринта пристигнаха заедно с Брезови във файтона им и чедата им вече годеници, и весела ли стана сватбата на балканските Ромео и Юлия… Всички граждани с очудване и възторг не гледаха ли двамата стари сватове, фанати един за друг, как скокливо и леко, като двайсетгодишни момци, играеха „пайдушката“, повърнали се за минута в младите буйни години, когато са живели, лудували я либили тъй горещо, и светът бил хубав?
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Надежда Владимирова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4185]
Последна редакция: 2007-11-17 00:00:00