Читать «Атлас изправи рамене част 3» онлайн - страница 6

струва, че е по-скоро обратното?

- О, да - прошепна тя. - Да... - усмихна се на Мълиган. - Къде е предната врата?

- Тук - каза той и посоч и челото си.

- Изгубих ключа - просто и см ирено каза тя. - Точ но сега май съм изгубила всички ключ ове.

- Ще ги намерите. Но какво, за Бога, правехте в този самолет?

- Преследвах го.

- Него? - той посоч и Голт.

- Да.

- Имате късмет, че сте жива! Сериозно ли сте ранена?

- Не мисля.

- Ще трябва да отговорите на няколко въпроса, след като ви закърпят.

Той се извърна рязко и тръгна пръв към колата, после погледна Голт.

- И какво ще правим сега? Ето едно нещо, за което не бяхме подготвени: за първия

стачкоизменник.

- Първия... какво? - попита тя.

- Зарежи - каза Мълиган и поглед на Голт. - Какво ще правим?

- Ще бъде моя грижа - каза Голт. - Аз ще отговарям. Ти поеми Куент ин Даниълс.

- Ама той не е никакъв проб лем. Има нужда само да се запознае с мястото. Май знае останалото.

- Да, практ ически е изм инал целия път сам - той я видя да го гледа сащисано и каза: - Има едно

нещо, за което трябва да ви благодаря, госпожице Тагарт: направихте ми комплимент, кога то избрахте

Куентин Даниълс да продължи работата ми. Може ше да го направи.

- Къде е той? - попита тя. - Ще ми кажете ли какво стана?

- Ами Мидас ни посрещна на летището, закара ме до дома м и и взе Даниълс със себе си. Щях да

се присъединя към тях за закуска, но видях самолета ви да пада и да се забива в тази поля на. Аз бях най-

близо до катастрофата.

- Дойдохме възможно най-бързо - каза Мълиган. - Мислех си, че който и да е в този самолет ,

заслужава да се пребие. Никога не съм мислел, че може да е един от двамата души в целия свят, за които

бих направил изключение.

- Кой е другият? - попита тя.

- Ханк Р иърдън.

Тя трепна - беше като внезапен удар, дошъл отдалеч. Запита се защо ѝ се струва, че Голт

напрегнато гледа лицето ѝ и че вижда за миг промяна в неговото, твърде кратка, за да бъде опреде лена.

Бяха стигнали до колата. Беше кабриолет „Хамънд", със свален гюрук, един от най-скъпите

модели, на няколко години, но поддържан в блестящо състояние. Голт я настани внимателно на задната

седалка и я обгърна с ръка. Тя чувстваше от време на време пробождаща болка, но не можеше да ѝ

обръща внимание. Гледаше далечните къщи на града, когато Мълиган натисна стартера и колата тръгна

напред и премина покрай знака на долара, а един златен лъч я заслепи и се плъзна по челото ѝ.

- Кой е собственикът на това място? - попита тя.

- Аз - каза Мълиган.

- Ами той какъв е? - тя посоч и Голт.

Мълиган се разсмя.

- Той просто работ и тук.

- А вие, докт ор Акстън? - попита тя.

Той погледна Голт.

- Аз съм един от двамата му бащи, госпожице Тагарт. Онзи, който не го предаде.

- О! - каза тя, когато още една връзка си дойде на мястото. - Трет ият ви ученик?

- Точ но така.

- Вторият помощник-деловод ител! - извед нъж простена тя, спом няйки си нещо.

- Това пък какво е?

- Така го нарече докт ор Стедлър. Това, каза докт ор Стедльр, е станал трет ият му ученик.

- Надценил ме е - каза Голт. - По скалата на неговите стандарти и неговия свят аз стоя много по-