Читать «Атлас изправи рамене част 1» онлайн

Айн Ранд

СЪДЪРЖАНИЕ

ПЪРВА ЧАСТ ............................................................................................................ 2

НЕ ИМ ПРОТИВОРЕЧИ................................................................................................................ 2

ТЕМАТА ............................................................................................................................................ 2

ВЕРИГАТА...................................................................................................................................... 23

ВЪРХЪТ и дъното ......................................................................................................................... 37

НЕПОДВИЖНИТЕ ДВИГАТЕЛИ ............................................................................................... 53

ВЪРХЪТ НА СЕМЕЙСТВО Д’АНКОНИЯ................................................................................. 74

НЕКОМЕРСИАЛНИТЕ .............................................................................................................. 105

ЕКСПЛОАТАТОРИТЕ И ЕКСПЛОАТИРАНИТЕ .................................................................. 134

ЛИНИЯТА „ДЖОН ГОЛТ“ ....................................................................................................... 181

СВЕЩЕНОТО И НЕЧЕСТИВОТО ........................................................................................... 209

ФАКЕЛЪТ НА УАЙЪТ ................................................................................................................ 242

АЙН РАНД

АТЛАС ИЗПРАВИ РАМЕНЕ

ПЪРВА ЧАСТ

НЕ ИМ ПРОТИВОРЕЧИ

Глава I

ТЕМАТА

- Кой е Джон Голт?

Светлината гаснеше и Еди Уилърс не можеше да различи лицето на скитника, който изрече

думите си просто и безизразно. Но от залеза далеч в края на улицата в очите му се отразяваха

жълти проблясъци, и тези очи бяха втренчени в Еди Уилърс, подигравателни и спокойни - сякаш

въпросът беше отправен към безпричинното му безпокойство.

- Защо т и е да знаеш? - попита Ед и У илърс с напрежение в гласа.

Скитникът се облегна на касата на вратата, остро парче счупено стъкло зад него отразяваше

жълтия метален блясък на не бето.

- А теб това защо те тревожи? - попита той.

- Никак даже - тросна се Еди У илърс.

Той бръкна бързо в джоба си. Скитникът го беше спрял и беше помолил за петаче, след това

беше продължил да говори, сякаш за да убие настоящия момент и да отложи проблема за след-

ващия. Молбите за дребни монети бяха толкова чести по улици те напоследък, че не беше

необходимо да слуша обяснения, а и нямаше желание да чуе подробности за отчаянието на точно

този скитник.

- Иди си купи чаша кафе - каза той, д окато протягаше моне тата на сянката без лице.

- Благодаря, господ ине - каза гласът равнод ушно, а лицето се наведе напред за момент. То

беше потъмняло от вятъра, прорязано от бръчки на умора и цинично примирение със съдбата, а

очите му бяха интелигентни.

Еди Уилърс продължи напред, чудейки се защо винаги по това време на деня изпитва чувство

на безпричинен страх. „Не, мислеше си той, не е страх, няма от какво да ме е страх: това е просто