Читать «Атлас изправи рамене част 1» онлайн - страница 284

защитници на сигурността и бъдещето на собствениците си, бяха станали, само за час, парчета

хартия, които никой не би купил, без стойност, без бъдеще, без сила, освен силата да затворят

вратите и да спрат колелетата на последната надежда на страната — а „Тагарт трансконтинентал―

не беше живо растение, захранено от соковете, които се беше се беше преборило да произведе, а

канибал- опортюнист, поглъщащ неродените деца на величието.

Данъкът върху Колорадо, данъкът, събран от Елис Уайът, за да плати препитанието на тези,

чиято работа беше да го вържат и да не му позволят да живее, тези, които щяха да стоят на пост, за

да се уверят, че той няма влакове, няма цистерни, няма тръ бопровод от риърдънов метал - Елис

Уайът, лишен от правото на самозащита, оставен без глас, без оръжие, дори по-лошо - превърнат в

инструмент на собственото си унищожение, поддръжник на собствените си унищожители,

доставчик на тяхната храна и техните оръжия, Елис Уайът, задавен със собствената си блестяща

енергия, насочена срещу самия него като примка, Елис Уайът, който искаше да канализира

неограничен извор на петрол от шисти и който говореше за второ Възраждане...

Беше се навела напред, с глава върху ръцете си, свлякла се върху перваза на прозореца,

докато големите завои от синьозе ления метал, планините, долините, новите градове на Колорадо

минаваха покрай нея, невидими в мрака.

Внезапният подскок на спирачките я изправи. Това беше непланирано спиране и перонът на

малката гара беше претъпкан с хора. Всички гледаха в една и съща посока. Пътниците около нея се

притискаха до прозорците и се опитваха да погледнат. Тя скочи на крака, изтича по коридора, слезе

по стъпалата сред студения вятър, който се носеше по перона.

В мига, преди да го види и нейният крясък да пресече гласовете на тълпата, тя вече знаеше

каква гледка я очаква. В пролома между планините, осветявайки небето, хвърляйки отблясък,

който се люлееше по покривите и стените на гарата, хълмът на „Уайът Ойл― беше потънал в

пламъци.

По-късно, когато ѝ казаха, че Елис Уайът е изчезнал, оставяйки единствено една дъска,

закована на стълб в полите на хълма, когато погледна почерка му на дъската, тя почувс тва, че

почти е знаела какви ще бъдат думите: „Оставям го така, както го намерих. Вземете си го. Ваше е".