Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 22

Доктор Кид му бе казал, че няма по-способен човек от Патриша О’Конъл, който да разчита древно писмо. Беше му пратил по факса биографични бележки за нея, които възхитиха Амброуз. Трийсет и пет годишна, с докторат по древни езици от колежа „Сейнт Андрюс“ в Шотландия, тя преподаваше ранна лингвистика в Пенсилванския университет. Имаше издадени три книги за древни надписи върху камък, открити в различни части на света, които бяха приети с голям интерес. След като се развела със съпруга си адвокат, тя сама отглеждала вече четиринайсетгодишната си дъщеря. Заклета дифузионистка, прегърнала теорията, че всички култури заимстват една от друга, а не са възникнали поотделно, тя твърдо вярваше, че древните мореплаватели са стъпили на бреговете на Америка стотици години преди Колумб.

— Уредил съм ти чудесна квартира със закуска в града — каза Амброуз. — Ако искаш, мога да те оставя първо там, за да си починеш час-два.

— Не, благодаря — усмихна се Пат. — Ако нямаш нищо против, предпочитам да идем направо на обекта.

Амброуз кимна, извади клетъчния телефон от джоба на якето си и набра номер.

— Ще предупредя Луис Маркес, собственика на рудника, който открил находката, че пристигаме.

Двамата пътуваха в мълчание през сърцето на Телърайд. Пат наблюдаваше скиорите, които се спускаха по стръмните писти на планината Вилидж на юг, свършващи в периферията на града. Подминаха стари постройки, останали от миналия век, сега реставрирани и приютяващи малки магазинчета вместо безброй кръчми. Амброуз посочи една от постройките вляво.

— Това е мястото, където Бъч Касиди ограбил първата си банка.

— Изглежда, Телърайд има богата история.

— Така е — отвърна Амброуз. — Точно там, пред хотел „Ню Шеридан“, Уилям Дженинг Брайън произнесъл известната си реч за „златния кръст“. А по-нататък, край долината Саут Форк, се е намирала първата електроцентрала, която подавала променлив ток към рудниците. Оборудването й било проектирано от Никола Тесла.

Амброуз продължи да кара през града, оживен от скиори, и след малко навлезе в каньон по павиран път, който свършваше в Пандора. Пат гледаше прехласната стръмните скали, ограждащи старото миньорско градче, поглъщайки с очи красотата на водопада Брайдъл Вейл, който се изливаше заедно с изобилните потоци от топящите се снегове, предвещаващи идването на топла пролет.