Читать «Атентатът» онлайн - страница 74

Отмятам завивките. Будилникът показва 5 часа сутринта. Обличам се, влизам в колата и с пълна газ потеглям към Кфар Канна.

Във фермата не откривам никого. Един съсед ми съобщава, че баба е постъпила в болницата в Назарет и че племенникът й Абас е до нея. В болницата не ми разрешават да видя пациентката, изпратена по спешност в операционната. Мозъчен кръвоизлив, информира ме една медицинска сестра. Абас е в чакалнята, полузаспал на една пейка. Вижда ме, но не става. Такъв си е по природа; наканва се трудно като стара карабина. Ерген на петдесет и пет години, никога не е напускал фермата, пази се от жените и от гражданите като от чума, предпочита да бъхти цял ден, вместо да седне на маса с някого, който не мирише на гумно и на пот. Як като канара грубиян с хапливи устни и бетонирана мутра. Носи ботуши, изцапани с кал, ризата му е избеляла под мишниците, а панталонът му е грапав като шкурка и отвратителен, подобен на чергило. Обяснява ми лаконично, че е намерил баба на земята, с отворена уста, че е тук от часове и че е забравил да пусне кучетата. Кризата на баба го безпокои, но не е особено разчувстван.

Чакаме в залата, докато един лекар идва да ни съобщи, че операцията е приключила. Състоянието на баба е стабилно, но шансовете й да оцелее са минимални. Абас иска разрешение да се върне във фермата.

— Трябва да нахраня кокошките — мрънка той, без особено да се интересува от обясненията на доктора.

Скача в ръждивата камионетка и отпрашва към Кфар Канна. Следвам го с моята кола. Едва когато приключва със задълженията си във фермата, тоест в края на деня, той забелязва, че още съм тук.

Признава, че неведнъж е виждал Сихем с младежа на снимката. Първия път, когато се връщала от фризьорския салон и си била забравила портмонето в камионетката. Тогава изненадал Сихем да разговаря с този младеж. В началото Абас не си помислил нищо лошо. Но след това, като ги наблюдавал заедно на различни места, започнал да проявява съмнение. Едва когато момчето от снимката започнало да се шляе около фермата, Абас го заплашил, че ще му счупи главата с някоя кирка. Сихем много зле приела случилото се. Оттогава не стъпила повече в Кфар Канна.

— Не е възможно — казах му. — Тя е била при баба за двете молитви.

— Казвам ти, че не се е връщала, откакто пустосах негодника.

Събирам цялата си смелост и го питам какви са били отношенията между жена ми и момчето на снимката. Отначало, учуден от наивността на въпроса ми, той ме измерва с поглед обидено и намусено:

— Картина ли искаш да ти нарисувам или какво?

— Имаш ли поне някакви доказателства?

— Има знаци, които не подвеждат. Не беше нужно да ги изненадам, когато са се награбили. Достатъчно ми беше да ги гледам как подпират стените.

— Защо не ми каза нищо?

— Не си ме питал. Пък и обичам да си гледам само в моята чиния.