Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 99

Той бе причината за погубването на Ефросина и Каламодиос. И не можеше да си прости това. Най-после влезе в един базар и купи подаръци за близките си.

Една тежка гривна от топази за царицата, мерджан за Слава, копринени платове за хитон и руба на майка си, играчки за Мария, Йоан и Александър, самурени шапки за Петра и Асена.

Угодливият сириец разгръщаше пред чужденеца съкровищата на дюкянчето си и бъбреше непрекъснато за последните новини, които кръстосваха из столицата.

— Августа Ефросина снощи изпъдила от Влахерна войводата Мануил. Изглежда, че сега стратор Никифор ще бъде новият й любовник. Ех, такава жена не е стояла върху престола на Света София от дните на Теофано̀.

— Спомних си за една друга Ефросина — каза небрежно Иваница, като въртеше между пръстите си едно бисерно гиздило — знаеш ли какво стана с оная прочута хетера, кира Ефросина, гдето имаше дворец при…

— О, как да не зная! — извика бъбривият търговец. — Нали за оня варварски княз тя си изпати. Да, да, не е хубаво, когато хетерите се влюбват като млади девойки…

— Е, какво стана с нея? — попита нетърпеливо князът.

— Какво стана… Изведнъж един ден кира Ефросина изчезна. Никой не я видял повече. Ни на Хиподрома, ни на черква, ни из базарите, ни из улиците… Двореца й продадоха на търг. Някои смятат, че Исак е заповядал да я удушат и да я хвърлят в Босфора. Но аз не вярвам. Трябва да я е заточил някъде из Пропонтидските земи. Вероятно в някой арменски град. Но ако не беше златото на Каламодиос, той щеше да я удуши като нищо.

— Защо? — попита изтръпнал Иваница.

— Най-много си изпати старият Каламодиос. Исак Ангел му отне всичките имоти. И за това пощади живота на сина му. Собствено той отдавна търсеше случай да сложи ръка на Каламодиосовите богатства. Това му беше добре дошло. Инак императорската хазна беше загубена… У нас често стават тия работи… Когато…

— Ами какво стана с младия Каламодиос? — го прекъсна Иваница и впи взор в мургавото лице на бъбривия сириец.

— Той избяга. Казват във Венеция или Рагуза… Кой знае. Но и до ден-днешен не се е връщал. Може би сега, като няма вече Исака — да си дойде. Алексей гледа на всичко през пръсти… За него е по-важно да намери някое ново съчетание от благоухания или някоя невиждана досега подправка за ястия, отколкото да мисли за държавните работи. Една гнусна жена ни управлява. Само варягите поддържат още малко ред. Войводата Стримон превърна всички кораби в злато и сребро. Всеки ден нов любимец на августата разпилява държавната хазна… Войските ни са разпръснати… Свърши се с Визанс, чужденецо! Но мога ли да знам твоя милост от коя народност е? От север ли си дошъл… Вземи и тоя хубав гердан за изгората си, това са бисери от най-чиста вода… Чак в Индия са ловени. А ето тук този ахат, стегнат в сребро. Купи го за някой приятел.

„Иванко обича тия неща“ — си помисли князът и купи всичко. Плати и излезе, последван от ниските поклони на сириеца.