Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 989

Ловджиите забелязаха навъсеното лице на Калояна и го обградиха с конете си.

— Не разбирам защо се тревожиш, господство ти… — каза Константин Тих. — Колкото по-зле отиват работите в Търнов, толкова по-добре е това за вас… След безумието при Регина Михаил сам си подписа присъдата. С него и Ирина е вече свършено. И последните боляри, които ги крепяха и защищаваха, вече се убедиха, че това не може повече да продължава. Дните на тяхната власт са прочетени.

— За бунт ли говориш, Костадине? — попита навъсено Калоян.

— Не остава вече нищо друго. Чакаме само вест от Търнов. Всичко е готово. Михаил Петър и Ирина ще бъдат убити, Царевец завладян от наши хора и ти ще поемеш венеца на великия Калояна и славния Асена.

Калоян сви болезнено устни. Не. Той не искаше убийства и размирия. Той не можеше да приеме един окървавен венец. Михаил Асен бе все пак негов братовчед. С добро… С добро… Той трябваше да опита и последното средство. Да отиде в Търнов, да говори с Михаила, да се опита да го вразуми: нека даде опрощение на бегълците, нека изпрати майка си в манастир, нека заточи Петра в някоя далечна хора.

И той твърдо реши да замине за Търнов.

След като роди своето първо дете, Десислава разцъфтя в пълнокръвна красота, която се славеше по всички близки и далечни земи. Облечена в лилава ловджийска дреха, с шапчица от тъмномораво кадифе, закрепена с жълто було за главата, гордо изправила снага, отметнала назад рамене в царствена стойка, севастократорицата весело разговаряше с майката на Константин Тих, която бе леля на севастократорица Зорка. Защото Зорка бе дъщеря на светия сръбски крал Стефана Първовенчани, а Тиховица бе негова сестра, като дъщеря на Стефан Неман. Константин Тих наричаше Стефана Първовенчани вуйчо, а Стефана Неман дядо. Докато Калоян наричаше Стефана Първовенчани дядо. И двамата бяха по майчина страна внуци на сръбски крале и затова близки роднини.

Старата дъщеря на Стефан Неман, въпреки възрастта си, бе останала страстна ловджийка и не пропущаше поканите от боянския двор да участвува в есенните потери из Витоша, където се въдеха големи стада рогачи и сърни. Младата й снаха, Константиновица, напротив, беше свенлива и плаха жена, която не обичаше шума, виковете на крагуярите и се плашеше от кръвта. А особено се боеше от опитомения леопард, който старата Тиховица водеше със себе си на лов, седнал връз особена дървена подставка зад седлото й. Макар и укротено, жестокото животно признаваше само заповедите на господарката си, която го водеше за желязна верижка, прикрепена с гривна за ръката й.