Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 988

Новината за това позорно поражение изпълни с огнен гняв Теодор Ласкарис. Той усили неуморния ход на войските си и взе само за един ден разстоянието, което го делеше от мястото на боя. Ала като стигна до Дидимотихон, не намери никого. Куманите бяха избягали към Виза. Без да остави войските си да починат нито един миг, императорът ги поведе към Виза, жаден за отплата и победа.

Между разпънатите шатри на куманите горяха огньове. Победителите се бяха събрали около тях, за да се греят, поради хладния въздух на пролетната нощ. Някои деляха плячката: тежки панцири, щитове от ковано желязо, костени лъкове, милански мечове, чехски копия, рогове, пряпорци, седла, шлемове…

Внезапно в нощната тишина изникна далечен шум, който бързо се увеличаваше, растеше като прииждащ поток, в грохот от оръжия, цвилене на коне.

— Ласкарис! Ласкарис! — се разнесоха изплашени викове из стана.

Внезапното нападение на една морна войска, която трябваше да бъде още при Дидимотихон, отне всяка дързост у победителите. Куманите се спуснаха към конете си, препасвайки набързо шлемове и мечове, грабвайки копия и щитове.

Войводите даваха бързи заповеди, мъчейки се да спрат уплахата, да вдъхнат дързост и бодрост. Нищо не помогна. Дорде се решат да последват своите бягащи войски, войводите бидоха заловени от гръцките авангарди, които долетяха с бясна бързина. Всички бидоха посечени.

Изплашените кумани внесоха тревога и в стана на Михаил Асена.

Никой не знаеше какво точно се е случило. Всеки преразправяше и преувеличаваше опасността. Теодор Ласкарис наближавал с огромна рат, която слагала всичко под нож. Без войводи, настръхнали в дива, безпаметна паника, куманите се оттеглиха и отказаха да се бият.

Михаил Асен загуби дързост. Страхът премина и в него. Безсмисленият и необясним животински страх, който понякога завладява тълпите и не може с нищо да се укроти.

И тогава той реши да изпрати до Ласкарис посланици, които да поискат мир. За най-подходящ посредник в преговорите избра своя тъст, княз Ростислав Михаилович, бан на Мачва, който, придружен от многобройни знатни люде, натоварен със скъпи дарове, се отправи към гръцкия стан, разположен край реката Регина, приток на Хебъра.

Така от победител Михаил неволно се представи за победен.

Защото нямаше упование в силите си, да продължи войната докрай.

30

Оживеният лай на загарите и гъстите призиви на ловджийските рогове ехтяха из буковите гори на Витоша. Загарджиите с мъка задържаха буйния устрем на хрътовете, които подушваха близостта на селището и нетърпеливо се дърпаха на ремъците си. Веселата дружина слизаше към Бояна, натоварена с богат лов. Само севастократорът не бе засмян. Ловджийските радости не бяха угодни на сърцето му. С мъка той гледаше страданията на ранените животни, които предпочиташе да вижда как припкат свободни и доволен из ливадите на планината. Стрелец с точно око и вярна ръка, той можеше да бъде първи в ловджийските състезания, ала сърцето му бе далеч от подобни изкушения. Той слушаше с мъка гръмливите смехове на другарите си, оживения кикот на жените. За какво бяха тъй доволни и щастливи? Можеше ли след позорния мир, сключен край Регина, някой българин вече да диша с чиста съвест и леко сърце? Как можаха да допуснат това нещо. Русинът Ростислав да води преговори между българи и никейци и накрая всичко да се стовари само върху плещите на българите, в полза на Никея. За да получат мир, Михаил и Петър се бяха съгласили да отстъпят на гърците и Цепина, последната Родопска крепост, която бе в български ръце… Така, доброволно, без бой, без защита… Не. Това не можеше повече да продължава. Сега, обзет от уплахата на поражението, Михаил бе готов да отстъпи всичко, само да запази престола и живота си… Ето, той отново бе пратил послание до Бояна, в което се канеше севастократорската двойка да посети Търнов през есенния лов, за да се помирят окончателно с лична среща и братска прегръдка.