Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 50

Дано не се научи, че тази вечер сме у Ефросина. Ти, чудотворецо, и ти, пречиста дево наша Владичице, помогнете ми! Дано го примами някоя нова пантомимка или весел пир с жени и песни.

Старото съмнение го жегна. Ами ако Ефросина го мамеше? Ако всичко беше само нагласена примка, за да издаде мислите и кроежите си? Теофил знаеше ли нещо? Все едно! Само да свърши по-скоро! Не можеше волното чедо на Хемуса, другарят на орлите, да живее в златна клетка.

Когато спуснаха чукчето върху медната плоча на голямата врата, вместо очакваното лице на домоуправителя Михаил се появиха дълбоките бръчки на старата Пулхерия.

— Той отиде за сирийско вино — отвърна тя на въпроса на телохранителя.

— По това ли време? — измърмори недоверчиво снажният стотник.

Иваница усети как устните му изстиват. Горе на стълбите ги чакаше с двусвещник в ръка Ефросина. Тясното й нежно лице бе необикновено бледо. Но огромните пъстри очи гледаха хладно и решително. Тя дигна високо двусвещника над главата си, наведе се малко и каза учудена:

— Стратор Адриан не е ли с вас? Днес в третия час след пладне му пратих вест. Ако знаеше, че в Пандохейона са отседнали сирийски търговци с дивни вина, нямаше да се изплъзне. Аз пратих Михаила с голямата кана. Заповядайте!

Един стотник остана долу при вратата, а другият се качи горе и седна в триклиниума. Гостите снеха шапките си. Като влязоха в приемната, Теофил свали копринения си пояс, на който висеше малък меч в капия от червена кожа, и го остави на обикновеното място — върху мраморната ракла. Ефросина въздъхна облекчено и покани двамата мъже в трапезарията. След това се върна, взе пояса с меча и ги скри.

Със спокойна усмивка тя сипа на гостите крила от охранени ярки със сос от червен пипер. Само ръцете и едва забележимо трепереха.

— Защо Михаил се забави? — попита удивен Каламодиос.

Хетерата дигна рамене.

— Ако си е опитал повечко, може да ни накара да чакаме… Но докато се върне, ще ви донеса от онова хубавото, бялото… — и тя изчезна безшумно зад една завеса.

В това време Михаил пътуваше за Родосто с писмо до сестра й Ирина — жена на дребен търговец.

Стотникът седеше неподвижен, подпрял ръце на дългия си меч. Кръглите му като на бухал зеници се втренчиха върху таблата, която носеше младата жена.

— Да ти налея една чаша? — попита ласкаво Ефросина.

Стотникът сви едрите си рамене и изръмжа нещо.

— Искаш ли? — и без да пита повече, тя наля в чашата, на чието дъно се белееше някакъв прах. — Вземи!

Войникът поклати глава:

— Опитай най-напред ти!

Жената весело се засмя, наля в една друга чаша и отпи.

Тогава стотникът взе чашата от ръката й и я пресуши до дъно. Ефросина го прокле на ума си, но все пак любезно се усмихна и отмина.

— Като че нашата приятелка крие нещо тази вечер от нас — казваше в това време Теофил на княза — не забелязваш ли нещо?

Момчето изтръпна. Ако Теофил се усъмнеше в последния миг? И защо Ефросина се бавеше? Дали стотникът е отказал да пие? Ами ако Адриан дойде ненадейно?