Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 123

Изведнъж той скочи и направи няколко крачки към властелите със закана в гласа:

— Знам, че мнозина от вас харесват западните навици и обичаи. Всеки властел да си бъде малък цар във владението. Да бъде васал томува, от когото чака повече изгода. Не! Нашите ханове управляваха по друг обичай. Една воля и една мисъл да направлява народното дело. И на всеки, който се е опитвал да пречи, му се е пресичала ръката. Хан Борис погуби петдесет и двама боили, дори ослепи собствения си син, за да не пречат на започнатото велико дело, което ние смятаме да завършим. Ако аз не успея, то княз Йоан, наследникът на престола, ще го доизгради.

Той отново седна на престола. Помълча и тих, беззвучен смях се изтръгна от устните му. Острият му взор държеше като в желязна примка лицата на болярите, като че долавяше всяка тайна мисъл, която се опитваше да пробегне по тях.

— Народът ни е трудолюбив и храбър. Той не пести кръвта си за свободата на родната земя. Той знае как да брани бащинията си… — Изведнъж гласът му екна в горчив присмех. — Но десет безумци от вашите могат да го погубят! Само силна и корава десница може да ви обуздава вас… И горко томува, който дръзне да ми се противопостави! Това, което иска Калоян, ще стане! Ако би ще целият свят да въстане против него! Стига само народът да е с мен!

Те слушаха изтръпнали.

Сякаш самият Асен бе възкръснал от гроба, само че хиляди пъти по-смел, по-неукоотим, по-дръзновен.

Спогледаха се поразени.

— Вие ще помните теглото на робството! Свободата не се получава даром. Чакат ни дни, обречени на несгоди и лишения. Ала ние днес ще се трудим и борим, за да живеят свободни и щастливи тези, които ще дойдат след нас. От нас се искат усилия и кръвна жертва. И ние ще я дадем. Тогава мир и благополучие ще процъфтят за вечни времена в земите ни. Наука и изкуства ще се възродят както по времето на Симеона. За слава и чест на народа ни. Това исках да кажа.

Иваница отново млъкна.

Сенки забулиха челото му. Щеше ли да има сили да издържи докрай нечовешкия упорит труд, който го очакваше? Нямаше ли измамна ръка да покоси без време и неговия живот и да прекъсне едно голямо дело по средата? Не го ли очакваше участта на братята му? Трима царе — и тримата ще умрат от нож — бе казала куманската врачка. И той потръпна от зловещото пророчество. Трима. Сега идеше вече неговият ред…

Изведнъж той рязко дигна глава, очите му отново добиха предишния хладен и суров израз.

— Това исках да ви кажа. Затова ви събрах. Знам, че на мнозина не ще се харесат речите ми, че мнозина предпочитат личното си благо, че не всекиму се ще живот на несгоди и тежки задължения. Но знайте, че нищо няма да ме отклони от намисленото. И запомнете добре. Асен беше строг. Аз ще бъда безмилостен. Няма да прощавам като блажения Калопетър. Злото ще го режа веднага и от корена. А сега великият логотет на царството, княз Белота, ще ви прочете решенията, които съм взел заедно със светия архиепископ Василий, протостратора Коча и коместибуляр Сергей. Остава на вас да ги одобрите.