Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 122

Това не беше Иваница.

Това беше друг някакъв човек. Нов, непознат, които ги пронизваше с хладно, жестоко око, докато по страшната дъга на сключените му устни трептеше мълчалива закана.

Странен хлад пробягна по лицата на всички. Изведнъж залата стана огромна и празна. В нея живееше само този поглед, който приковаваше, обезволяваше, унищожаваше. Болярите се почувствуваха внезапно жалки, загубени в тая зловеща тишина.

А царят мълчеше. Много глави се наведоха, много усмивки се стопиха, много свити пестници плахо се отпуснаха.

Кой беше този?

Царят полека дигна ръка в знак, че ще говори. След това каза бавно, с леден, безстрастен глас:

— Аз, Калоян, император на българите и власите, след като наследих престола на блажените ми братя Асен и Петър, днес реших да свикам на синклит всичките по-знатни властели на държавата, за да изкажа господарската си воля…

Всяка негова дума падаше във въздуха като тежък, отмерен удар с меч. Той спря за малко, изгледа всички един по един и продължи:

— Деветгодишното царуване на брат ми Асена донесе за нашата земя успехи, каквито никога не сме се надявали, че ще можем да получим за толкова кратко време. С помощта на великомъченик Димитър Солунски ние възстановихме България в реда на световните господарства. Сега ни остават още две задачи да изпълним. Първо, да ни признаят за законна държава, та да не може никой без право да ни напада и ограбва земите ни и, второ, да включим в границите си всички български земи. Византия няма никога първа да ни признае. Никой от нашите съседи не ни мисли доброто. Всички гледат да се нахвърлят върху нас и при удобен случай да ни завладеят и поделят. Затова нам е нужен силен покровител. А кой има сила и власт пред всички царе и господари? Само папата. В него е най-голямата ми надежда. Защото какво струват всичките ни права, всичките ни победи, когато отвсякъде ни ги оспорват? Наричат ни узурпатори и зле ни се заканват. Затова най-напред държавата ни трябва да бъде призната и узаконена. След това ще продължим великата бран на Асена и Петра, ще обединим българските земи. Това са двете върховни задачи на моя живот, властели, и горко томува, който дръзне за свои лични изгоди да ми се противопостави. Вътре у дома си ние можем да се крамолим. Но — запомнете го добре! — за държавните дела всички трябва да имат само една мисъл и една воля. А не един да разваля това, което друг подкачил.

Калоян тежко въздъхна и сви вежди.

— Спомнете си как безумието на Иванко можеше за миг да провали непосилната борба на толкова тежки години. Спомнете си как болярски интриги и дребнави честолюбия разрушиха великото царство на Симеона. Спомнете си как несговорчивостта на Кубратовите синове разпокъса голямото българско ханство край Волга. Какво щеше да стане, ако Крум и Симеон бяха довършили делото си. Днес никой нямаше да протяга нечестиви ръце към нас. Задачата на нашата държава е да завърши великото обединително дело. И ще го завърши. Времената на Василий Българоубиец вече никога няма да се повторят. Безумци като Иванко няма вече между нас да виреят. Дребни честолюбци няма да рушат народното дело…