Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 112

И мъжът, който бе водил толкова битки против ромеите, който бе гледал с насмешка смъртта в очите, славният бранник, известен с храбростта си и на своите врагове, изпита внезапен страх. Не, той бе още твърде млад. Животът бе хубав и примамващ. Далече, в приказния Константиновград, го чакаше прекрасната гъркиня. Нейните прегръдки бяха по-примамни от мрачния гроб, по-желани от нажеженото желязо на палача…

Княз Белота тихо се наведе над спящия цар и леко докосна рамото му.

— Прощавай, царю честити, ала новината е важна…

Петър отвори очи, след това блага усмивка се разля по лицето му. Той седна връз мечешката кожа, на която почиваше.

— Говори, Белота…

Логотетът на царството посочи през отвора на шатрата към чернеещите се стени на Търново.

— Нещо става там… Блюстителите ни забелязали голямо раздвижване по бойниците. Иванковите люде се вълнуват нещо. Какво може да се е случило? Помощ ли чакат, или нашите хора вътре са успели да вземат властта?

Калопетър бързо навлече ризницата си от чиличени халки, сложи шлема си. Навън вече се събираха големи тълпи любопитни войскари около войводите си. Всички сочеха към крепостта. Изведнъж от далечината отекнаха смътни викове. По бойниците се издигнаха пряпорци. Голямата порта на източната преградна стена се отвори и оттам излетя дружина конници, които бързо приближаваха към Петровия стан. Из отворената врата се изливаше поток люде, които викаха, ръкомахаха и тичаха към обсадителите.

Войводата на дружината препусна към царската шатра и спря точно пред Асеновия брат. Скокна на земята, прегъна коляно:

— Иванко избяга, царю честити! Нашите завзеха крепостта!

От всички страни се издигнаха възторжени викове. Познати и непознати почнаха да се прегръщат. Войводи и боляри падаха на колене пред Асеновия брат.

— Да живее цар Калопетър!

Народът излизаше ликуващ от всички порти. Отдалече се чуваше възбуденият шум на освободилия се град. Изгладнелите жители се нахвърлиха връз храната на стана, раздърпвайки като стръвна глутница всичко онова, което стражите смогваха да им дадат. Припасите бързо свършиха. Дружини конници се пръснаха да дирят храна в околността.

Начело на цялата си войска Калопетър влезе тържествено в престолнината, обграден от любовта, възторга и ликуването на своя народ. Пред краката на коня му постилаха килими, хвърляха цветя, оброци… Майките вдигаха децата си, да целунат ръка на Освободителя. Старци сваляха калпаци и се кръстеха просълзени.

— Благослови, господи, рода на Асена…

А привържениците на Иванко първи тичаха да се поклонят и да изкажат радостта си, че са се избавили от притеснителя натрапник. В това време неколцина Иванкови хора сами поеха наказанието на вината си и при звука на приближаващите победни тръби на Петровата войска пронизаха сърцата си с меч или кинжал. Ала те бяха малцина.