Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 1013

Изографисването на църквата не е станало веднага след построяването, а се е изминало доста време и поради това то се изтъква в надписа като съвършено отделно дело, като при това се казва, че то станало „при българско царство“, при Константин Асеня, а това показва, че непосредно преди това крепост Бояна не влизала в пределите на българското царство, а била отцепена от Търново и понеже тая област през даденото време не е минавала под друга чужда власт, то очевидно нейният владетел се обявил за независим.

Проф. Златарски

Из надписа на Боянската църква може да се открие, че бащата на севастократор Калояна — севастократор Александър, рожден брат на Йоан Асен II, е имал за жена една дъщеря на нашия крал Стефан Първовенчани. Затова в надписа е казано за Калояна, че е внук на сръбския крал Стефана, а братовчед на царя Михаил Асена български, във времето на когото е градена Боянската църква.

Архимандрит Иларион Руварец

Бележки на редакцията

Първото издание на книгата на Фани Попова-Мутафова излиза в София, книгоиздателство и печатница „Древна България“, 1939, в библиотека „Български исторически романи“, год. VIII, №10, със заглавие „Последният Асеновец“ и подзаглавие „Боянският майстор“.

Второто издание на романа се публикува в София, печатница „Братя Миладинови“ и книгоиздателство Иван Коюмджиев, като том десети от Събрани творения, 1943, под заглавие „Боянският майстор“.

Текстът на настоящето издание се печата по второто (1943), а заглавието „Последният Асеновец“ („Боянският майстор“) взехме от първото (1939), тъй като по този начин завършва четиритомникът, посветен на Асеновци.

1

Деспот — титла, давана на царски сродници.

2

Севастократор — висока титла, първа след царската.

3

Властели — боляри.

4

Протостратор — началник на леката конница.

5

Етър — Янтра.

6

Фръзи — французи.

7

Прония — земя, дарена от царя за използване до живот.

8

Ахридос — област в Родопите край средна и долна Арда.

9

Венгри — унгарци.

10

Ватах — съдебно-финансов чиновник.

11

Велик примикюр — министър на Двора, церемониалмайстор.

12

Карвуна — днешен Балчик.

13

Василевс — император у византийците.

14

Хиподрум — оградено място за надбягване с коне и колесници.

15

Константинопол — Константиновград, Цариград.

16

Палиум — епископско служебно наметало.

17

Държава (кълбо) и скиптър — златно кълбо и златен жезъл, символи на царската власт.

18

Йосташ — Евстатий.

19

Бодуен — Балдуин.

20

Феод — имот, владение на феодала.

21

Буколеон — дворец в Константинопол.

22

Сир — господин, господарю, ваше величество.

23

Аксамит — скъп, златотъкан плат.

24

Тесалоника — Солун.

25

Хризотриклиниум — голяма зала, украсена със златна мозайка.

26

Сюзерен — феодал със зависими от него васали.

27

Баил — регент, наместник.

28

Капелан — свещеник, който служи в параклис.