Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 992

— Какво ще сториш с тия доброненавистници?

Калоян помълча малко в дълбока грижа. После каза тихо:

— Не съм решил още. Нека бог ни помогне да сполучим само. После ще видим. Ирина и Михаил ще отидат в манастир…

— А Петър?

— Може би ще го изпратя да живее в земите си край Росита…

— Много си милостив към него…

Севастократорът вдигна учуден взор към жена си:

— Но той е твой брат…

Десислава гневно въздъхна:

— Това не му пречеше да ме заточи в манастир…

Изведнъж тя промени лице. Очите й се разшириха в ярка внезапна тревога.

Тя обви ръце около врата на мъжа си, горещо притиска чело към гърдите му. Сълзи трепкаха в гласа й…

— Боя се… Страшно се боя… Не отивай в това змийско гнездо. Сърцето ми е стегнато. Чувствувам, че ще стане нещо…

Ала веднага тя се дръпна назад. Огън премина в зениците й. Тя вдигна лице. Гласът й прозвуча твърдо, настойчиво.

— Върви, върви… Не ме слушай… Не знам какво говоря… Върви… Това е твой дълг. И аз ще дойда с тебе… Каквото се случи, с двама ни ще се случи… Детето ще оставим тука, на майка ти… Отговори, че приемаш поканата за лов.

Нежните й черти се бяха изопнали в сурово решение. Тънките вежди изглеждаха още по-черни сред пребледнялото от вълнение лице. Благите й очи пламтяха в дързък порив.

Навън се зачу еклив тропот на многобройни стъпки. Константин Тих водеше бунтовниците на съвещание с Калояна. На срещата остана да присъствува и Десислава. Тя плетеше шапчица за дъщеря си: ред бисер, ред жълтици, като слушаше внимателно думите на мъжете. След това тя вши в шапката и една малка дебела кост, извадена от главата на опечения за Никулден шаран. Викаха й „кръстчето“ и смятаха, че пази децата от уроки. Цяла нощ до разсвет те останаха да обмислят всички положения, всички средства, които могат да им бъдат от полза.

— Михаил е вече загубен… Народът не може да му прости регинския мир и не иска да чува за него… — каза Станиш. — Да изтърве такъв изгоден мир… Когато епирският деспот бе въстанал в гърба на Ласкарис, когато Драгота обсаждаше Мелник и ние бяхме готови да му се притечем на помощ оттук… И внезапно. Предлага мир. Защо? И най-сетне добре, нека поиска мир, ала защо се съгласява да го сключи на такива безумни условия?

— Разбира се, като праща разни руснаци, някакъв си Ростислав, унгарски васал, да му води преговорите… — извика Стефан със зачервено лице и ядно святкащи очи.

— Разправя се, че Ростислав бил подкупен от никейците… — каза полека Константин.

— Нищо чудно… Та той и без това вече го бе измамил веднъж… Нали уж му бе обещал помощ против Ласкарис? Къде остана това обещание? — скокна Елтимир. Долната му челюст се тресеше от негодувание.