Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 971

Фани Попова-Мутафова

Калоян махна с ръка, отдалечи се с бавни стъпки, по посока на „Свети Никола“. Другарите му дълго останаха безмълвни и наскърбени. Не, никога той нямаше да забрави Десислава, която вехнеше в печал и копнеж сред самотата на строго варден манастир. Ала никога нямаше да поиска отново да поведе годежни преговори с Търновград, защото нарочно изпратени люде му бяха донесли предложението на брата й Петър:

— Ще му дам сестра си, ако се откаже завинаги от правото си на наследство върху Асеновия престол, ако се откаже от самостойната си власт, ако преклони глава и се помири с Ирина…

Десислава бе залогът.

А в Бояна живееше законният наследник на престола, който трябваше да се увенчае с царския венец в случай, че Михаил Асен не се ожени или остане бездетен.

Великият боляр Стефан пошепна едва чуто:

— В Никея Йоан Ватаци бил на смъртно легло… Но той може спокойно да склопи очи. Най-сетне Елена роди наследник на сина му. След шест дъщери дойде и мъжка рожба. Кръстили го Йоан. На свекъра и на баща й. А тук Асеновският род клони да изчезне… Какво ще стане, ако напръстна смърт постигне Михаила и Калояна? Зетьовете на Ирина ли ще управляват? Ето, чува се, че щели да женят Тамара за Михал Палеолог… Бързат да я дадат на чужденец, та да останат само Петър и Мицо да делят властта…

— Боже пази… — се прекръсти усърдно избягалият от Търнов богат търговец Силян.

— Властта е най-сладката отрова… — пошъпна замислен богомилът Димитри. — За нея людете жертвуват живот, чест, любов… Стават престъпници и убийци, отдават душата си на демона… Нали с власт и слава помами изкусителят Христа в пустинята… Защото не намери по-върховна примамка…

27

От всички улички изникнаха потоци люде, които се стичаха към пазара с изопнати в злорада почуда лица, размахвайки ръце, препъвайки се от бързина. Ала проклетата птица не кацваше на едно място. Тъкмо да я улови някой, тя отново подхвръкваше и летеше над главите на смаяните люде. А щом кацнеше някъде, отваряше човка и започваше да бъбри най-страхотни и безумни слова. Всички я слушаха настръхнали, опиянени, тържествуващи.

Това, което никой човек в Търнов не би посмял и пред най-близкия си да изрече, нарочно научената птица кряскаше пред лицето на всички сред безсилната ярост на стражите, които се мъчеха да я уловят. Кой бе дръзнал да говори пред хитрото и паметливо животно тия нечувани думи?

Папагалът спря връз стряхата на една оръжейница и пак почна да вика, на пресекнати, гърлени срички:

— Да си отиде Ерина! Смърт на Ерина! Кой отрови Калиман? Ерина!

Това, което стоеше в сърцето на всеки търновец, птицата изговаряше на всеослушание. Никой не дръзваше да се засмее или да възликува. Всеки таеше дълбоко доволството си и с високи викове разгонваше папагала, сякаш искаше да помага на стражите да го уловят, ала всъщност, за да спаси животното от неизбежна смърт. Най-сетне точно прицелена стрела се заби в гърдите на птицата и тя рухна на земята. Докато наоколо й се сбираше огромна кряскаща и ръкомахаща тълпа, угодлив страж бързо се спусна към Царевец.