Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 970

— Почнах вече да губя търпение… — въздъхна Добрил и поправи двете къдрици на челото си. — Не мога да спя и да ям. Кога ще я завършат, кога ще я покрият, та да мога най-сетне и аз да почна моите стенописи. Понеже толкова пъти се отлага тази работа, почнах да не вярвам, че някога ще стане. Затова реших: щом видя утре, че почват да къртят стените на западната стена, за да съединят „Свети Никола“ с новата църква, чак тогава ще почна да приготвям варта за основната покривка на стенописа…

— Не е ли много рано още? — попита учудено войводата Желязко.

— Гасената вар за основна покривка трябва да отлежи най-малко шест месеца… — каза майсторът. — Само тогава тя не попива боите. Почвам още утре да цедя варта си… Поръчал съм си цедилка чак от Венеция… Високият господин Калоян ми е оставил на разположение толкова пари, от колкото бих имал нужда. Той не се скъпи да ми вземе и най-ценните вещества, само да стане всичко най-хубаво. Толкова голям покровител на шаръчийството е той…

— Много ме ласкаеш, Добриле… — отвърна кротко Калоян. — Това, което правя, е най-вероятно дълбоко себелюбие… Аз искам да имам най-хубавата придворна домашна църква в цялата страна… А понеже ще служи и като гробница на семейството ни, то ще се радвам на слава и подир смъртта си. Ето какви прости и груби чувства ме карат да бъда тъй щедър и милостив.

Всички се изсмяха. С недоверие и укор.

— Все такъв си е господин Калоян, скромен и благороден… — каза тихо дедец Димитри, който бе близък съратник и приятел на севастократора. — И нашата община е благодарна към него. Макар че той е толкова предан син на православната църква, ала неговото покровителство към богомилите показва широтата на духа му.

— Доста, доста… — вдигна изплашено ръка Калоян. — Много ме превъзнесохте и аз твърде дълго си позволих да ви слушам. Сега ще трябва да постя две седмици за тоя грях… — Той тихо се засмя, поглади гъстата си черна брада. — Току-виж, че не ще мога да присъствувам на сватбения пир на Костадина…

Боляринът му се закани шеговито. Усмивка разпъна малката му уста, разкри честите му, лъскави бели зъби.

— Без тебе сватба не правя. Ала бих предпочел да чуя кога най-сетне ще доведеш своя невяста в Бояна… Да не останат само твоите кости да бъдат погребани в новата църква…

Изведнъж усмивката угасна сред кестенявата му, раздвоена брада.

Настана мъчително мълчание. Калоян дълбоко въздъхна. Майстор Добрил наведе замислено чело.

— Никоя жена на света не може да стане моя съпруга освен Десислава… — пошъпна тихо севастократорът и затвори очи.

Месецът се издигна високо над водопада. Мека светлина обля ридовете, горите излъхнаха влажни ухания, високите тополи леко поклащаха върховете си, тръпнейки с всичките си листа. Мълчанието се разля като широка, кротка вълна, която заличава и успокоява всичко.

— Все пак — настоя упорито Константин Тих, — не забравяй, не забравяй, че имаш дълг и към своя славен род. Цар Михаил, братовчед ти, няма наследници. И с тебе завършва мъжкото коляно на търновските венценосци. Не забравяй, че ти си последният Асеновец…