Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 965

Понякога молитвата му ставаше тъй гореща и сърдечна, че му се струваше как Исус го гледа с дълбок и благ взор, кимайки му благоволително. И тия големи, проникващи до глъбините на душата очи го преследваха после цял ден, когато не знаеше навън съмва ли, или мръква, отпуснат в полусън на коравото си ложе. Напоследък той страдаше, преследван от нов, упорит образ, който искаше да се въплъти в магията на багрите, светлините и полусенките. Лицето на Богородица: наведено встрани, замислено и скръбно или с вдигнати нагоре очи, окъпани в пламенни сълзи, с жигосано от безмерна скръб чело…

Често образът на светата майка взимаше подобието на тънките Десиславини черти: малката, пурпурна уста, изящно извита в лъкообразен вид, тихите големи и кротки очи, правите, сякаш изписани вежди, тясното лице, бледо румено, с отсенък на слонова кост…

И майсторът не знаеше къде свършва преклонението пред безпорочната дева и къде почва новото чувство, което властно разцъфтяваше в сърцето му и отново изпълваше живота му с блянове и видения.

Навън силен вятър се блъскаше в яките бойници и проточено и дълго виеше в мрачевината, като гладен вълк.

Добрил лежеше на одъра си, извърнат по очи, за да може да диша по-добре, с пламнало чело, разкъсван от хиляди образи, които безредно нахлуваха в него и диреха сътворение. Той ясно виждаше през затворените си клепки високите вълни на бурно, стихийно развълнувано море. Връз тях се носи кораб с наведена мачта, по която се издуват разгънати от силен вятър платна. Светкавиците се оглеждат в желязото на щитовете, които са окачени връз високата кормилна част. Из мрачевината на стихиите изплува бледа сянка, върви по страхотните талази, приближава с издигната за благослов ръка: свети Никола закриля и спасява загиващите… Над бучащите води се спуща като стрела бяла птица. Ала не, това не е чайка. Това е светъл гълъб, който блести като ясно сребро. Около главата му сияе бяла нимба… Той слиза над главите на апостолите, из крилете му излизат ослепителни лъчи, които завършват накрая с тъмночервени пламъци. Апостолите гъсто се тълпят един до други, облечени в сини, бели, жълти и малинови хитони. Светлата птица се превръща в бял кръст, който стои над главата на Христа, по средата на нимбата, около челото му. Исус седи върху червен одър, в лявата си ръка държи свитък, с дясната сочи Юда, който потапя хляб в солницата. Всички апостоли имат нимби, само Юда няма. Връз коленете им е прострян дълъг, общ бял месал с черни ивици по края. Върху масата е сложена проста храна: хляб, ряпа, чесън… Христос е седнал в началото на полукръглата трапеза и всички ученици следват вляво от него, чак до десния край, където е апостол Петър…