Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 964

— Няма ли да престанеш да мислиш за твоя Калоян?

Десислава пламна. Огън избухна в кротките й очи.

За да защити любовта си, свенливата мома се превърна на тигрица.

— Никога няма да престана да мисля за севастократор Калояна. До края на дните си…

— Тогава ще идеш в манастир. Ала никога няма да позволя да станеш жена на най-големия ми враг…

— Добре. В манастир… — благите й очи пламнаха в буйна решителност.

Твърдостта и смелостта на крехката девойка сепнаха брат й. Той я изгледа поразен, сякаш за пръв път я виждаше. След това приближи до нея, стисна силно китката на ръката й, пошепна през зъби:

— Още утре ще бъде обявен годежът ти със захълмския жупан…

Отвращение и гняв се изписаха по лицето на момата. Тя дръпна силно ръката си и отстъпи към вратата.

— Никога. Аз ще бъда съпруга на Калояна или ще ме намерите на дъното на Етъра.

Гняв изкриви устата на севастократора.

— Не знаеш ли, че Владислав и Белослава кроят непрестанно заговори, за да отмъстят за Калимана… А захълмският жупан ни обеща съюз и бранна помощ против сърбите…

— Белослава в Сърбия и Елена в Никея имат право да искат мъст за братчето си. И народът е с тях. Ирина трябва да се махне… Защото ще опропасти страната…

Глух смях разкъса гърдите на Петра.

— Ти не знаеш какво брътвиш, несвястна! Или може би се надяваш да седнеш някога на търновския престол заедно с твоя Калоян… Ех да… След Михаила негов е редът… Ха-ха-ха… Но може би да дойде някога ред и на брат ти Петър, нали е Асенов зет? Или ти не мислиш за него? Умът ти не се отделя от оня упорит боянчанин…

Той побледня, задъхан в безумна ярост:

— Добре. Знам, че тлъстият жупан, с надупчено от шарка лице, не ти харесва. Тогава ще дам утвърдителен отговор на рагузанеца. Комес Андрея де Ауро е по-голям хубавец от твоя севастократор, макар че имам по-малка вяра в неговата помощ против Урош и Владислава. Свършено. Ни дума повече. Годежът е обявен. Жената е като върба. Гдето я посадиш, там никне. А друг път, когато Калоян ти праща любезни послания, да не ги зашива в туниките на своите пратеници.

Той високо се изсмя и тръгна с бързи стъпки.

Десислава отвори широко очи, поиска да попита, да се спусне подир брата си, да падне на колене пред него, да помоли за милост и пощада, ала гордостта и я възпря. Петър нямаше нищо да каже.

Тя бе получила писмо от Калояна и не знаеше какво й известява.

25

Влагата в тъмницата разяждаше бавно крехкото здраве на художника. Остра кашлица него оставяше нощем да спи, мъчеше го и го душеше като зла мора̀ чак до разсвет. Когато пропееха първи петли, той отпущаше морното си трескаво тяло в тежка дрямка, разкъсвана от сънища и видения, които той смесваше в пъстра игра между сън и действителност. Горещата му длан чертаеше в полумрака огромни, могъщи образи, през полуотворените му очи сияеха чудни светлини: сини светкавици, зелени звезди; плахи сенки никнеха из мрака на стените, оживяваха: светци в ковани жълти ризници, с лилави туники и червени хламиди, светици в малинови наметала, със златни диадеми и прозирни була… А най-често, над всички други, сияеше образът на Христа Вседържателя, комуто Добрил непрестанно отправяше дълбоки искрени молитви.