Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 71

През време на третия кръстоносен поход Фридрих Червената брада чистосърдечно и искрено искаше само пропуск през гръцките земи. Едва по времето на Балдуин Фландърски щеше да се изпълни мрачната прокоба: прокуденият син на ослепения от брата си Исак Ангел да дири помощ от кръстоносците, за да си възвърне отнетия престол.

Блясъкът на Световната столица щеше да заплени сърцето на западните рицари и те щяха да забравят първоначалната цел на похода си: възстановяването на Исак Ангел и сина му връз престола, като в замяна на това щяха да получат земи и кораби, за да минат на изток и освободят светата земя. И вместо да отиде да освободи Гроба господен от ръцете на неверниците, граф Балдуин Фландърски щеше да стане император на Константинопол.

Може би тия кървави и бурни дни виждаше отец Доситей в пророческия си унес, ала те бяха още твърде далечни. Сега едни мирни войски приближаваха с доверие проходите на Хема.

И вместо да срещнат приятелски разположено население, което да им донесе храна и да им отвори портите на градовете си, те намериха проходи, запречени с огромни дървета и камъни, затворени крепостни стени, безлюдни пазари, опразнени села.

А в това време Исак Ангел задържаше почтените епископи, пратеници на Фридрих, без да им дава възможност да се върнат назад, приемайки ги само колкото да им покажат пренебрежението си към техния господар — като ги оставяше да стоят прави, като посланици на васален владетел.

Ден и нощ латинските дружини обикаляха из далечни и близки краища, за да дирят храна за людете и добитъка, напредвайки предпазливо в непознатата страна, опасявайки се, да не би да попаднат в някоя враждебна засада. А в това време войниците упорито работеха, докато освободят заприщените проходи и сторят път на людете си.

Фридрих с мъка сдържаше гнева си. Ала не беше сега време да почва да отвръща на злото със зло. Защото друга, по-важна работа го теглеше към юг. Затова, когато местни люде преведоха войниците му по околен път към Филипопол и той внезапно се озова пред бойниците му, зад градските стени намери само тамошните богомили, които го посрещнаха с радост. Всички гърци бяха напуснали града от страх пред неочаквано явилата се огромна рат.

Оттам Фридрих все пак изпрати любезно послание до протостратор Камица, като го молеше да не дири повод за разваляне на добрите отношения, защото той може със сила да си отвори път през проходите и ако иска, може да се обгради яко в крепостта Филипопол и оттам да започне жестоки нападения срещу ромеите. Но предпочита да не разваля договора, защото дело го, което го зове към юг, не може да търпи отлагане и забавяне.

Протостраторът препрати писмата в Константинопол, ала оттам му отвърнаха с мъмрене, че не е нападнал кръстоносците, когато се били пръснали да дирят храна.

Двама конници препускаха като стрели по посока на Фридриховия лагер. Пристигнаха на мръкване и поискаха да бъдат въведени при императора. Той ги прие веднага. В шатрата нахлуха загрижени военачалници, епископи, велможи. Отдясно на императора стоеше наследникът му — Швабският херцог.