Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 5

Белгун полека коленичи, затвори очи, дигна ръце към лика на добропобедника Димитър, позова с горещ шъпот:

— Ти дойде… Както беше обещал… Настана вече великият час. Благослови ме… Благослови оръжието ми…

Глава II

Не мина много време и нов пратеник донесе вестта, че император Андроник е свален от престола и на негово място е провъзгласен Исак II.

И този път заговорниците се бяха събрали в дома на царския потомък Белгун, чийто род някога бе владеел тия земи.

— Говори — каза нетърпеливо Асен на бързоходеца, като му посочи стол до масата и му подаде чаша вино.

Морният мъж изпи на един дъх бистрото питие, отметна назад мокрите си от пот коси и заговори:

— Когато Андроник научил, че опасният човек се върнал във Визанс и се криел в къщата на една стара жена, заповядал на баила Стефан да го намери и да го обеси. Войската обградила жилището. Исак разбрал, че ще го хванат, излязъл от скривалището си и се помъчил с хитрост да се спаси. Затова наивно попитал баила:

„Господарю, с какво мога да ти услужа?“

Баилът го изругал и казал, че след малко ще го види на въжето. Тогава с отчаяна дързост Исак извадил меча си и го пронизал. Изумени от такава смелост, хората на баила се разбягали. Хитрият ромеец не загубил присъствие на духа, метнал се върху коня на убития и с окървавен меч се спуснал към черквата „Света София“. „Не ме погубвайте — викал на смаяните хора по улиците — защото аз убих дявола и убиеца, който стори всички позорни дела в този град!“ И треперещ от тревога и страх, той прегърнал кръста в олтара на „Света София“. В това време целият град се развълнувал и потоци от хора се стичали към Великата черква. Възхитени от храбростта на непознатия, ромейците решили още там да го коронясат за василевс, на мястото на омразния тиранин. И пратили да повикат патриарха. В това време Андроник бил в Милудийския дворец на Пропонтида. Отначало помислил, че всичко това е шега, и дал грамота да се усмирят размирниците. Когато разбрал всичката опасност на положението си, още на разсъмване се отправил в трирема към Свещения дворец и през тайния проход, който съединявал двореца със „Света София“, неочаквано се явил в черквата. Полумъртъв от страх, вселенският патриарх Василий Коматир бил доведен насила, за да короняса самозванеца с венеца на Константин Велики. Отначало той отказал.

„Андроник ще ми отреже главата…“

„Тогава, ако не се съгласиш, ние пък ще ти я отрежем“ — казали ромеите. И Коматир коронясал дръзкия момък.

Поразен от невероятната гледка, Андроник дигнал с трепереща от гняв ръка лъка си. Но станало чудо. Ангел небесен скъсал жицата на лъка и стрелата не могла да литне към Исака. Затова го нарекли Исак Ангел. Смутен и изплашен, Андроник избягал с една галера. В морето се вдигнала незапомнена буря и изхвърлила бегълците на брега. Тогава, обезумели от страх, императорът и хората му се скрили в една кръчма. Но жената на кръчмаря познала василевса по дългата брада и го издала. На следния ден новият император предал Андроника в ръцете на ромейските граждани.