Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 3

Но другите надделяха. Да се почака още малко. В това време старата търновска болярка с радостни сълзи прегръщаше най-малкия си син.

— Боже, лудо момче! А ние помислихме, че си се удавил някъде в Етъра — каза Теодора, по-голямата сестра. Тамара, по-малката, протегна ръка към него, но момчето се дръпна, отправи се към прозореца със сбърчено чело и остана там.

Дете. Дете бил! Той ще им покаже дали е дете. Дръзки мисли се тълпяха в главата му.

Една стара жена се отдели от ъгъла, в който се беше скрила при влизането на юношата, и отново седна на покритата с пъстър килим ракла.

— Нали ви казах, че е жив и здрав? — рече и беззъбата й уста страхотно се усмихна.

Севина подаде ръката си.

— Момче ще е — каза врачката, като мигна няколко пъти с червените си сълзливи клепачи.

— Ако е вярно, ще ти дам две жълтици — и госпожа Тамара блажено затвори очи.

— Сега гледай на мене — каза старата болярка Тамара.

Магьосницата взе почтително господарската длан. По лицето й бавно се изписа удивление, после ужас.

— Е, какво?… — попитаха нетърпеливо трите жени.

— От твоята утроба са се родили трима царе. И тримата ти синове ще носят венец…

Иваница извърна глава и бавно се приближи.

— И после?

Жените се втренчиха в устата на врачката.

— Кълна се в Юда самовила, че не съм аз крива…

— Не споменавай бродници и нежити — смъмра болярката — е, после?

Магьосницата мълчеше. Иваница гневно тропна с крак.

— Трима царе — пошъпна тя изплашено — и тримата ще умрат от нож.

Юношата се изсмя, дигна презрително рамене и излезе. Вън, пред вратата, се сблъска с едно русо момче с дълги, тънки ръце и големи сини очи. Двамата се изгледаха със злоба и омраза.

— Нямаш ли друга работа, ами подслушваш? — викна Иваница. — Махай се по-скоро от очите ми.

Момчето се усмихна дръзко.

— Цар… Цар щял си да станеш… — и почна да се кикоти и да се превива.

Иваница скръсти ръце и го изгледа.

— Ще стана!

— О! Цар Йоан… — и момчето се поклони подигравателно.

Иваница пламна.

— Кълна се в свети Димитър и в пресветата Троица, че ти някога ще целуваш багреницата на цар Йоана!

Момчето се изсмя, отдалечи се малко и извика:

— Скилоян!

И понеже познаваше добре действието на тази обида, се приготви да бяга. С един скок Иваница го настигна, стисна раменете му с чиличените си пръсти и пребледнял прошъпна:

— Не на Скилоян, а на Калоян ще се поклониш! Хубаво го запомни…

Русото момче се изви като змия и го ухапа за ръката.