Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 45

Иваница въздъхна облекчен и избърса запотеното си чело. Някой беше седнал на мястото на пълната ромейка. Юношата го погледна и с мъка задържа вика, който бе избликнал до устните му. Бързо се озърна наоколо. Никой не бе забелязал вълнението му. Теофил се беше загледал в хубавите момичета, които се събираха на арената за кратката пантомима, с която щяха да се свършат игрите. Отново плахо извърна очи и се загледа в мъжа, който небрежно въртеше в ръцете си една кожена шапка.

Беше боляринът Сеслав.

Какво търсеше там? Не сънуваше ли Иваница? Ами телехранителите? Момчето погледна зад себе си. Двамата ромеи бяха станали от местата си, сочеха нещо към арената и тихо се смееха. Сеслав се обърна… Сините му очи радостно светнаха, когато срещна слисания, питащ взор на момчето. Леко докосна с рамото си неговото, избърса с шапката челото си, след това я остави до него на скамейката. Иваница изтръпна.

Пантомимата почна. Но момчето не виждаше нищо. Широката му гръд буйно и тревожно се дигаше и спущаше. Шапката падна на земята. Иваница се озърна. Всички напрегнато следяха великолепната игра. Той се наведе. В шапката имаше писмо. То изчезна веднага под широката му наметка. Никой нищо не беше видял.

Когато излязоха, вън беше почти тъмно. Августейонът гъмжеше от навалицата, която струеше от всички входове на Хиподрома. Във влажния въздух, който идеше от морето, се разтапяха хилядите благовония на скъпите масла, които търговци из Индия и Халдея продаваха на открито пред Свещения дворец. По ъглите на улиците вече блещукаха кандилата. Иваница се извърна. Една сянка неотстъпно го следеше. За миг юношата поиска да се хвърли в тълпата, да се скрие, да потъне в нея. Но това беше празно безумие. При черквата на пантократа сянката направи някакво неопределено движение — сякаш се сбогува — и изчезна.

Останал сам в стаята си, Иваница с трескаво любопитство разтвори пергамента.

Асен го поздравяваше от името на всички домашни, които с трепет очаквали връщането на Сеслава, за да узнаят нещо за него. Вече два пъти провождали тайно находници до Визанс, но никой не успял да го види. Веднъж пратили и златопечатно слово до Исака, но той не отговорил. На майка им било много мъчно за него. Ден и нощ се молели на преблагия Чудотворец да му помогне. Император Фридрих се канел да тръгне с многобройна войска за Ниш. Оттам щял да се отправи за Константиновград — да разруши ромейската мощ. Това било великолепен случай за българи и сърби да помогнат на Фридрих Червената брада и да възстановят правата си на полуострова.

Повече Асен нищо не казваше. Но Иваница разбра веднага лекото загатване. Сгърчи безпомощно ръце, удари челото си в стената. Трябваше да избяга на всяка цена.

Безумни мисли го разкъсваха, една от друга по-дръзки, по-невъзможни. Най-после реши. Когато се научи, че кръстоносци са преминали хемските проходи, ще удуши столника, който му носеше храната, и ще се помъчи да се измъкне от двореца. А ако го хванат — нека го убият. Още по-добре. Но друга мисъл унищожи веднага всичките му надежди. Е добре, и да го убият, и да се убие той сам дори, ромеите ще скрият грижливо случилото се и докато в Търново научат истината, всичко ще бъде вече напразно.