Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 33

Ефросина закуси втори път. И за да съкрати досадата на чакането, седна в един ъгъл и продължи да везе пъстрия паун на една копринена възглавница.

Бързо мръкваше.

След като даде последните си нареждания за вечерята, хетерата започна да се облича.

Пулхерия и робините вчесаха дългите й буйни коси, подчервиха ги отново и ги прибраха в тънка златна мрежа. След това й облякоха копринена риза, върху нея надянаха светла туника с къси ръкави. Най-отгоре сложиха бял хитон, пропъстрен с тънка везба от бисер и елмази. Пояс с шафранов цвят стягаше стройната й талия. Тя взе на коленете си едно сандъче от слонова кост и дълго премята през пръстите си искрящите накити. Най-после избра една връв розов бисер и два пръстена: кръг от елмази стягаше прозрачния аметист на първия, един-единствен огромен смарагд блестеше на втория. Босите й крака бяха обути в сандали от бяла кожа със златни прашки.

Колкото повече наближаваше часът на вечерята, толкова повече някакво глухо безпокойство свиваше сърцето й. Щеше ли да успее да скрие лошото си чувство, нямаше ли най-накрая да избухне и да изгони всички заедно с противния варварин, дори и да загуби главата си заради това. Най-после някакво тъпо безразличие я завладя, докато се стресна от ясния звук на чукчето върху медната плочка на главната врата.

Затече се за последен път пред огледалото, изтегли още веднъж неуловимо тънка черта под клепките си, устните й пламнаха още по-яркоалени.

Една робиня подаде писмо. Тя скъса нетърпеливо копринения конец, който стягаше свитъка от тънка телешка кожа, разчупи оловния печат и зачете с безпокоен взор. След това изпрати прислужницата вън, допря края на писмото до една свещ и дълго гледа замислено бялата пепел, която остана върху сребърната табла.

За последен път страторът Адриан я молеше и заплашваше — да бъде внимателна.

Ефросина въздъхна и се отправи към приемната. Във всеки ъгъл се издигаше благоуханният дим на някакви тъмни конусчета, купени в мавританския базар. Целият въздух бе пропит с мирис на кинемон и амбра. Пурпурни завеси се спущаха над издълбаните в стените отвори — закрити със сребърни кристални пръчки. Тежки сарацински килими заглушаваха шума на стъпките.

Хетерата седна върху една мечешка кожа, гневна и недоволна, че я карат да чака.

Конски тропот отекна по каменните плочи на улицата. Домоуправителят Михаил посрещна гостите пред входа на величествения дворец и ги поведе по широката мраморна стълба. В преддверието снеха оръжието и мокрите си от дъжда наметки. Само Иваница не носеше оръжие, но вместо него имаше телохранители. Отправиха се през редица великолепни триклиниуми и ротонди към покоите на хетерата.

Ефросина ги чакаше върху прага на приемната. С един-единствен поглед — кратък, трескав, жаден — хетерата и князът задоволиха нетърпеливото си любопитство.

Ефросина видя един висок, твърде висок младеж с едри плещи и стройна талия. Дълги кафявозлатисти къдрици галеха раменете му. Устните му бяха свити жестоко и упорито, лицето му бе изгорено от вятъра и слънцето.