Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 32

Адриан го изгледа странно. Поглади брадата си, засмя се и каза:

— Не ставай дете, Теофиле. Князът сто пъти ще погуби живота си, докато намери жената, която му е отредена от бога. Той е млад. Нека се повесели… Нали, княже?

Иваница извърна бавно лицето си, погледна стратора дълбоко в очите и не отвърна нищо.

Глава IX

В този дъждовен октомврийски ден огнекосата хубавица на Визанс се събуди твърде късно много зле настроена, с натежало от гняв сърце. Предната вечер, късно след полунощ, тя бе получила кратка, но твърде ясна записка от василевса.

В богохранимата столица живеел някакъв български княз, който трябвало да забрави отечеството си. Йоан или Йоаница се казвал. В ръцете на Ефросина лежал мирът и благополучието на Визанс. Горко й, ако не послуша заповедта на Исака.

А когато василевсът заповядваше, можеше всичко да се очаква от него. Пресни бяха спомените за Теофано̀ и Аркадия. Дъното на Босфора знаеше твърде много за непокорството на хетерите и жестокостта на императорите. Теофано бе сгрешила, защото тайно от василевса Андроник приемала след късна полунощ генуезеца Уберто Мела. Аркадия бе дигнала кама срещу василевса, когато той я бе напуснал заради руменоликата Марантико.

Ефросина се прозина от досада, протегна се като котка сред копринените си възглавници и меки бели кожи на постелята си, взе сребърното звънче, което стоеше до главата й, размаха го няколко пъти.

Зад една врата надникна безшумно старата Пулхерия.

— Отмахни завесите — заповяда хетерата.

Старата тесалийка дръпна свилата, която закриваше прозорците. Бледа сребриста светлина нахлу в ширната стая. По кристалите се спущаха дълги ивици вода. Небето беше безцветно.

— Как днес не ми се приемат гости… — процеди през стиснати зъби Ефросина.

Варварски княз! Света Мария, какво наказание! Българите — казват — били мръсни и миришели на овча кожа.

Тя потърси глава от отвращение. Въздъхна. След това лениво се изправи.

— Кое време е сега?

— Пладне отдавна превали — отговори старата.

Ефросина спеше много. По този начин тя смяташе, че ще запази най-добре блестящата хубост на белорумената си кожа, невидяла острата ласка на вятъра и палещата целувка на слънцето.

— Готова ли е банята?

— Да.

В съседната стая от белия мраморен басейн се дигаше топла пара. Ефросина изля вътре благовонната течност, която изпълваше една фиола от син кристал, хвърли тънката си дреха и дълго лежа със затворени очи в горещата вода, която зачервяваше кожата й. Донесоха първата лека закуска от мляко и банани. Тя извади ръката си от ваната и лакомо заби хубавите си зъби в мекия благоуханен плод. Две мургави робини приготвиха в една сребърна кофа ледена вода, обляха прозрачно розовото тяло, изтриха я цяла — бързо и силно — с ленени кърпи, след това с изкусни пръсти дълго разтъркваха с благовонни масла поруменялата като пламък кожа.

В една вдлъбнатина на стената весело пращяха, обгърнати със златоалени пламъци, няколко едри цепеници.