Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 25

Фани Попова-Мутафова

Като насън Иваница премина пропилейте, триклиниумите, кубикулума на първата част на двореца. Наричаха я Халке. Във втората — наречена Дафне — бяха приемните зали. Петстотин обширни зали се редяха една след друга в шеметно великолепие. Когато влязоха в Хризотриклиниума, Иваница за миг притвори очи, ослепен от толкова красота.

Огромната зала тихо сияеше в мекия блясък на златната мозайка, която покриваше стените и сводовете. Никъде не се виждаха прозорци. Светлината, която струеше от големия стъклен купол, се ломеше в пъстри блясъци по скъпата мозайка на пода — изкусно съчетание на порфир и бял мрамор, гладък и прозрачен като кристал. Между високите стройни колони от яспис, зелен тесалийски мрамор и червен оникс се тълпяха логотети, квестори, сенатори, военачалници и чуждоземни пратеници. До великия доместик стоеше едно дребно старче с малка остра брадичка и едри надвиснали над очите му вежди.

— Баща ми — пошушна Теофил на българския княз.

Източната абсида, в която се намираше императорският трон, беше закрита от една златовезана завеса, искряща в многобройните отражения на рубините, сапфирите и смарагдите.

Великият логотет извести за идването на венгерския пратеник, който седна на едно ниско кресло срещу източната абсида.

Изведнъж всички се поклониха дълбоко и почтително.

Иваница вдигна учудено глава. Горе, в галерията, се беше появила пъстра и блестяща жива мозайка: жени в разноцветни туники, везани със златна и сребърна сърма, загърнати в бели мантии, закопчани на рамото с карфици от безценни камъни. По ръцете и по вратовете им искряха гиздила, талията им беше стегната в широк копринен пояс, от високите проломи на главите им се спущаха прозирни була. По средата между тях стоеше, нагиздена и неподвижна като икона, дребничка руса девойка с пурпурно теменужена мантия, везана с елмази, от двете страни на ушите й се спускаха по три реда едри бисери.

— Кое е това момиче? — попита Иваница.

— Говори по-тихо! — предупреди Теофил шепнешком и добави със страхопочитание: — Това е августата.