Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 144

Те се обичаха…

В побелялото небе се изряза тънък и неуловим бледният сребърен полукръг на месеца. От реката лъхна свежест. Гръмкият шум на панаира почна бавно да утихва. Лек ветрец развя пъстрите кърпи на жените, наду платната на бараките като ладии, дигна по друма вихрушка от прах и сухи червени листа. Тълпата се развълнува като море и се стече на потоци към градските порти.

Празникът на Солунския чудотворец се свършваше.

И всеки се мъчеше да отнесе със себе си в душните крепостни стени нещо от свежия лъх на ливадите и гората, дивото ухание на окосено сено и полски цветя, тихата сънна песен на щурците…

Глава VIII

Придружен от един майстор и двама живописци, Калоян излезе от главния вход на палата и като пресече обширната градина, се отправи към западната порта на крепостта. Но някакви весели викове го накараха да се върне малко назад и да надникне зад един храст трендафили. Точно срещу него върху една малка зелена морава се изпречи радостна картина.

Дъщеря му Мария се беше качила заедно с приятелката си Белослава — дъщерята на княз Белота — върху камилата, която бяха взели в плен от Визанс, а от двете им страни, като копиеносци, бавно крачеха княз Александър и Сеславовите синове: Добромир и Витлеем. От време на време те избухваха в буйни смехове.

Калоян леко се усмихна и бръчките по челото му за миг се разнесоха като облаци, разгонени от внезапен слънчев лъч.

— Марийо!

Момичето изплашено извърна глава, скочи на земята и веднага се скри зад едно дърво.

— Марийо!

Модроокото момиче се появи отново и несмело приближи баща си.

— Не съм ли ти казал, че можеш да паднеш от камилата? Защо не ме слушаш?

Царят нежно погали тънката свила на светлата й коса, след това потупа по бузата румената тъмноока Белослава и попита Александра:

— Где е Йоан?

— У дома, чичо. Пак се е зачел в книги…

— А баща ти, Добромире?

— Той отиде към новата черква да надзирава строежа.

— Тогава най-напред ще отидем да видим новата черква — каза царят на майстора и като кимна на децата, продължи пътя си.

Живописците усърдно разправяха за завършените и започнатите си работи, но царят едва дочуваше откъслеци от речта им. Тежки грижи се трупаха над сърцето му. След победата при Варна той беше предложил на ромеите да сключат вечен и траен мир, но в замяна на това да го признаят за законен владетел на България. Ромеите отхвърлиха предложението му. Защото подозираше, че мирът при Варна е само почивка за нова бран.

Действително те сключиха унизителен мир, отстъпиха му земите, завзети от Добромир Хръс, дадоха му Варна и Костанца, признаха властта му над Белград и Браничево. Заклеха се да имат общи врагове, но не склониха да увенчаят Калоян за цар.

Тогава Калоян зле им се закани и почна още по-усърдно да се готви за тежката, решителна борба. Спираше го само отговорът на папата. Защото бяха изминали вече седем месеца, откакто той беше върнал архипрезвитер Доминик обратно в Рим с три писма до Инокентий: от него, от архиепископ Василий и от княз Белота. А от Рим не идеше още никакъв отговор. Дали не се беше разсърдил папата за дългото бавене на пратеника си?