Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 132

— Предложенията на Иванко са добре дошли за нас.

Йоан трепна и извърна глава. В този миг бъдещият победител при Клокотница получи първия си урок по мъдро царуване. Един цар не можеше да има лични омрази и предпочитания. Неговият живот бе животът на народа му.

Калоян покани пратеника да седне, почерпи го и като счупи печата, разгъна тънкия свитък от телешка кожа.

Иванко горчиво се разкайваше и молеше за прошка. След това предлагаше обща борба срещу Визанс. За тая цел той постепенно сменял вярната му ромейска войска с българска и здраво укрепил местността си. Всеки миг бил готов да дигне въстание. Чакал само утвърдителен отговор от Калояна. Добромир Хръс, Просешкият владетел, бил също на негова страна. След това се оплакваше от ромейското коварство и отново молеше за прошка и забрава.

Царят сви пергамента и се усмихна доволен.

Това предложение му идеше тъкмо навреме. Той наля на пратеника втора чаша гроздовица и попита:

— Е, ожени ли се най-после Иванко за Теодора? Агнето порасна ли вече?

Пратеникът хитро присви малките си тъмни очи и се засмя.

— Не. Нито за Теодора, нито за майка й. Нали василевсът даде Анна Комнина на Теодор Ласкарис.

Княз Белота заяви смаян, че не са чували подобно нещо.

— Да… — отвърна пратеникът. — За тази княгиня се повдигна голям спор. Иванко беше лудо увлечен в нея и се надяваше, че все някога тя ще свали траура за любимия си съпруг Исак Комнин и ще приеме да стане негова жена. Ала хитрата гъркиня гледаше само да печели време и да залъгва Иванко. И когато реши да отиде пред олтара за втори брак, тя застана пред свещеника редом с красивия Теодор Ласкарис. Тогава Иванко побесня. Прокле гръцките хитрини и се закле да си отмъсти. И без това ни денем, ни нощем можеше да намери покой от тъга и копнеж по България…

Царят мълчеше и слушаше. Той отдавна очакваше това. Защото знаеше, че буйният Иванко няма да издържи дълго при новия си господар. Освен това познаваше добре и непостоянния му нрав: ту див и необуздан, ту кротък и смирен като дете.

И хиляди нови мисли, нови начинания се развихряха в душата му. Докато император Алексей се залъгваше с пиршества и пантомими в Константиновград, Иванко — комуто императорът се доверяваше сляпо във всичко — издигаше нови крепости по Хемуса, подменяше старите войски с нови, български набори, купуваше скъпи оръжия и се готвеше за тежка борба. Но с кого? Алексей смяташе, че Иванко се укрепва срещу българите, но никой не знаеше дали крепостите по Хемуса не бяха по-пригодни за бран против Визанс… А отдавна люде на Добромир Хръс му бяха донесли клетвите и уверенията на бившия Струмишки владетел, че Калоян може всеки миг да разполага с него и земите му като със свои.

Царят потри доволно ръце. Работите се нареждаха точно така, както той желаеше. Дори и сърбите държаха здраво с него и не се поддаваха на ромейските изкушения. Княз Стефан здраво крепеше съюза си с българите.

Мъжете ядяха, пиеха и се смееха. На два пъти куманската прислужница на Целгуба дойде да напомни, че царицата ги чака. Най-сетне великият примикюр отведе Иванковия човек да си почине в една стая на палата, а Калоян, придружен от приятелите си, се отправи към стаята на жена си, за да й каже радостната вест. Но стаята бе празна. Зоя си бе отишла. Калоян смутено изпрати гостите до преддверието и отиде в спалнята. В полумрака на стаята най-напред той не можа нищо да забележи. След това полека-лека различи върху леглото някаква неподвижна фигура.