Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 1011

Внучката на великия Йоан Асен бе застанала гордо до съпруга си. Макар и отрасла като никейска княгиня, тя бе научила още от майка си Елена българския език и от нея бе свикнала да мисли с обич за далечния Хем. Изпълнена със съзнание за високото си предназначение, тя носеше с царствено достойнство тежката корона на българските императрици. Дясната й ръка сочеше с властно движение към самодържеца, в лявата държеше тънък, златен скиптър. Дългият нос, надменната уста, едрите продълговати очи, напомняха гръцкия й произход, ала волевата долна челюст бе асеновска. Бледността на лицето изпъкваше още по-силно връз гъстата малинова багра на далматиката, цяла извезана с двойни сърмени кръгове, обсипани с бисери. Богата наметка от златист брокат обгръщаше с топло сияние стройното й тяло. Червена кадифена шапка плътно притискаше вчесаните край ушите коси, а връз нея бе сложена широка корона, завършваща е едри рубини, закрепени на изрязани зъбци, цяла трепнала в пъстрия блясък на многобройни скъпи камъни. С подобни, едри изумруди и рубини бяха обкичени и ръбовете на мантията, както и сърмената ивица на долния край на далматиката й.

Главите на Константин и Ирина бяха обкръжени със светливи нимби.

Ала често и в лицата на светиите можеха да се доловят чертите на царя и царицата, на ктитора и ктиторицата. Богородица напомняше тънката хубост на Десислава, в лицето на Христа се таеше прилика с Константин Тих, света Екатерина приличаше на царицата, а Калояновото строго чело и замисленият му взор се мяркаха под нимбите на безброй светци.

След като разгледаха цялата църква, високите гости се спряха за последен път пред образите на ктиторите. Сякаш да се сбогуват, преди да се върнат към своя тежък жребий на мощ и власт.

След смъртта на севастократора Петра вторият зет на царицата Мицо се бе опитал да завземе престола, ала бе забягнал от Търнов пред гнева на Калояновите привърженици. Ирина се бе оттеглила в манастир, приемайки монашеското име Ксения.

Пътят бе разчистен. Враговете отстранени. Асеновският род се продължаваше в Търнов чрез кръвта на Еленината дъщеря.

Новият цар отново разгледа внимателно прекрасната творба.

— Защо не сложиш името си, както майстор Драган го остави на Клокотнишката колона на „Св. Четиридесет“, за да се знае кой е извършил това велико и красиво дело? — попита царят, като погледна с благоволение и почит одарения майстор.

Добрил сведе свенливо очи, поклати глава. Отклони въпроса.

— Тука, над образа на ктиторицата, ще изпиша надпис, за спомен на нашия любим севастократор. За да се знае кой е издигнал църквата, ала и кой е станал причина, тя да се изпише докрай, вече в българско царство.

Майсторът посочи с ръка вляво от главата на Десислава.

— Ето тука. Връз кремавата основа ще изпиша с тъмни букви следните редове. Искам царство ти първо да ги одобри.

Той извади от туниката си дълъг тесен свитък, разгъна го и зачете: