Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 1010

Стражът застана занемял пред картината. Сякаш очакваше всеки миг ктиторите да се обърнат към него, да слязат от стената, да излязат навън и да тръгнат към калето… Той падна на колене, обзет от тайнствена уплаха. Скръсти ръце за молитва. Сълзи гъсто замъглиха очите му, набраздиха лицето му с огнени следи. Църквата се изпълни с тихи стъпки и снишени гласове. Блеснаха многобройни борини. Царските люде се тълпяха зад високите гости, за да се надивят на невероятната гледка. Шопи, с бели беневреци, надничаха от вратата, кръстеха се и шъпнеха в почуда.

Майстор Добрил се поклони дълбоко пред новия венценосец.

— Изпълних волята ти, царю честити. Църквата е изографисана според желанието на покойния севастократор.

Константин Тих, който бе приел и името Асен, откак бе избран за цар от болярския синклит и се бе оженил за Ирина, внучката на великия Йоан Асен II, полека приближи към образите на двамата ктитори. Дълго съзерцава лика на своя обичан сродник, безсилен да проговори, да изрази със слова мощните, кипящи чувства, които го вълнуваха.

В сърцето му изникна тиха, безмълвна молитва:

Ето, аз довърших твоето дело… Твоята църква е изографисана тъй, както бе мечтало жадното ти за красота сърце… Майстор Добрил вярно изпълни завета ти… Успокой душата си, брате мой… Направих всичко, което бе по силите ми… В България няма вече нито един венгерски злочинец… В Търнов грее славата на твоя род. За тебе пожертвувах любовта към съпругата си и я напуснах, за да се оженя за дъщерята на Елена и Теодор Ласкарис, която ми даде правото да нося името Асен… Да продължа рода ти…

Константин сведе чело, скръсти ръце, затвори клепки, за да скрие горещата сълза, която бе изгорила окото му.

Младата царица живо се извърна и загледа образите, които Добрил бе изписал на южната стена, точно срещу тия на ктиторите.

Нагиздени в богати царски одежди, Константин Асен и Ирина Ласкарис носеха със сдържано величие знаците на своята власт. Едрата снага на Тих стоеше изправена в целия си ръст, облечена в светла багреница. Червеният плат, изтъкан на жълти кръгове, преплетени с други по-дребни кръгове, в които имаше кръстчета и четири бисери, излъчваше тежък копринен блясък. Полата на багреницата бе обточена с широка сърмена ивица, а около раменете бе кръстосан златошит лорон, обсипан с бисер и скъпи камъни, чийто край бе метнат през лявата ръка на царя. В сгънатата си към гърдите десница Тих държеше дълъг скиптър, завършен с кръст посред кръг. При китките имаше ръкавели от сърма, обсипани с цветни камъни. Подобни гривни носеше и над лактите си, близо до раменете. Царският венец приличаше по-скоро на бранен шлем, отколкото на диадема. Отстрани се спущаха върви бисер, а на върха й блестеше червен камък. Подобен рубин, ала продълговат и огромен, се намираше по средата на короната, която бе обсипана цяла с изумруди, бисер и каланти. В лявата си ръка Константин Асен стискаше пурпурноцветна акакия. В пурпур бяха обути и краката му. Мургавото му лице, обградено с кестенява, спусната до ушите коса и по-светла брада, бе замръзнало в строга съсредоточеност. Очите му гледаха загрижено, ала смело в бъдните дни, които му носеше Асеновското наследство.