Читать «Архипелаг ГУЛАГ (1918–1956» онлайн - страница 1225

585

П. Ф. Якубович. „В мире отверженных“. М., „Художественная литература“. 1964. — Б.а.

586

Тан-Богораз, В. И. Йохелсон, Л. Я. Щернберг. — Б.а.

587

Поради юридическата си некомпетентност, а и по-скоро в духа на своето време Чехов не се снабдява за Сахалин с никакво командировъчно, с никакъв служебен документ. Въпреки това е допуснат до измисленото от него преброяване на заточениците и каторжниците и дори до тъмничните документи! (Направете сравнение с положението сега у нас. Опитайте се да проверите гнездото на лагерите без разрешение от НКВД!) И само да се срещне с политическите не му разрешават. — Б.а.

588

Мартиянов (1835 — 1865) — бивш крепостен селянин. Публикува в „Колокол“ на Херцен писмо до Александър II с искане за учредяване на Земска дума. — Б.пр.

589

Феликс Кон. „За пятьдесят лет“, т. 2 — „На поселении“. М., Изд-во Всес. об-ва политкаторжан и ссыльно-поселенцев, 1933. — Б.а.

590

Този революционер, чието име носят пощенските улици на много руски градове, до такава степен, изглежда, не е имал трудови навици, че още през първия съботник получава мазол и умира от… мазола. — Б.а.

591

Тухачевский. „Борьба с контрареволюционными восстаниями“. Журнал „Война и революция“. 1926, 7/8, стр.10. — Б.а.

592

Собрание Узаконений РСФСР, 1922, 65, стр. 844. — Б.а.

593

П. Н. Лепешинский. „На повороте“ (От края на 80-те години до 1905 г.). Попътни впечатления на участник в революционната борба. Петербург, Госиздат, 1922. — Б.а.

594

ЦГАОР, ф. 4042, оп. 38, д. 8, лл. 34–35 — Б.а.

595

ЦГАОР, ф. 393, оп. 84, д. 4, л. 97 — Б.а.

596

Западните социалисти от рода на Даниел Майер, които едва през 1967 г. почувствуваха за „срамно да бъдат социалисти заедно със СССР“, биха могли да стигнат до това убеждение 40 — 45 години по-рано. Та нали съветските комунисти още тогава до корен унищожават съветските социалисти, но на чужд гръб и сто тояги са малко. — Б.а.

597

На пръв поглед такъв един естествен и благороден порив на ционистите — да създадат отново земята на своите прадеди, да утвърдят вярата на прадедите си и да се съберат там от двехилядното си разпръсване по света — би трябвало да предизвика единодушната подкрепа поне на европейските народи. Наистина Крим вместо Палестина съвсем не е чистата ционистка идея; и дали не като насмешка Сталин предлага на този средиземноморски народ да си избере за втора Палестина разположения сред тайгата Биробиджан? Незаменим майстор да таи дълго мислите си, може би с тази си ласкава покана той прави първата проба на заточението, което си е набелязал за 1953 г.? — Б.а.

598

1926 г. Сибир. Свидетелство ма Д. П. Витковски. — Б.а.