Читать «Архипелаг ГУЛАГ (1918–1956» онлайн - страница 1224

568

Полковник Чечев например не може да понесе тази главоблъсканица. След февруарските събития в Кенгир излиза в отпуска, след което губим дирите му и го откриваме вече персонален пенсионер в Караганда. Неизвестно кога напуска Озьорлаг началникът му полковник Евстигнеев. „Забележителен ръководител… скромен другар“, става заместник-началник на Братската хидроелектроцентрала. (Евтушенко не е отразил неговото минало.) — Б.а.

569

Това го отбелязва недоброжелателях Макеев. — Б.а.

570

След метежа началството не се свени да подложи поголовно всички жени на медицински Преглед. И след като се установяха, че много от жените са девствени, ги питат изумени: Ама как? Бива ли? Толкова дни да сте заедно!… Те съдят за събитията от позицията на своето равнище. — Б.а.

571

Може би тъкмо тези заплахи повлияват на началството, когато избира средства за потушаването на метежа. — Б.а.

572

От тюрк. „сабан“ — плуг, и „туй“ — празник — народен празник у татарите и башкирите обикновено по сеитба, в преносния смисъл — разюздана, шумна веселба. — Б.пр.

573

Когато вече всичко е приключено и повеждат женската колона по улиците на селището на път за работа, семейните руски жени се събират покрай пътя и им крещят: „Проститутки! Курви! Пощяло ви се е?…“ — и още по-изразително. На другия ден се повтаря същото, но този път затворничките са се въоръжили с камъни от зоната и замерват с тях оскърбителните си. А конвоят се смее. — Б.а.

574

Трета част, 22-ра глава. — Б.а.

575

Кенгирските украинци обявяват този ден за траурен. — Б.а.

576

Разправят, че опитът с отворите бил норилски: там също били направили такива, за да примамят през тях уплашилите се и да насъскват апашорите, чрез които да вкарат войските под предлог, че искат да въдворят ред. — Б.а.

577

Тези фотографии трябва да са приложени някъде в отчетите на усмирителите. И може би някой няма да е достатъчно чевръст да ги унищожи пред лицето на бъдещето. — Б.а.

578

Дори и след десетината изминали години това е толкова срамно, че в мемоарите си, вероятно и замислени за оправдание, той пише, че уж случайно погледнал през портала и тогава му се нахвърлили и му вързали ръцете… — Б.а.

579

А може би наистина е пристигнал? И тъкмо той да се е разпоредил?… — Б.а.

580

Затова пък гледат да се скрият от историята. Кои са били тези чевръсти пълководци? Защо страната не ги приветствува за славната им кенгирска победа? С мъка издирваме сега имената не на най-главните там, но не и на най-последните: началника на оперчекисткия отдел в Степлаг полковник Рязанцев; началника на политотдела в Степлаг Сьомушкин… Помогнете! Продължете! — Б.а.

581

В един от танковете седи пияна Нагибина, лагерен лекар. Не за да оказва помощ, а да погледа, интересно е. — Б.а.

582

Ей, „Трибунал за Военните престъпления“ на Жан Пол Сартр! Ей, философи! Какъв материал за вас! Защо не заседавате? — Б.а.

583

На 9 януари 1905 г. са убити около 100 души. През 1912 г. в знаменитите разстрели в Ленските мини, потресли цяла Русия, са убити 270 души, а ранени — 250. — Б.а.

584

Всички тези данни са взети от XVI том („Западная Сибирь“) на известната книга „Россия“ на Семьонов-Тян-Шански. Не само знаменитият географ, но и братята му са настойчиви, себеотрицателни, либерални дейци, съдействували много за изясняване на идеята за свободата в нашата страна. По време на революцията цялото им семейство е разгромено, единият брат е разстрелян в тяхното уютно имение на река Ранова, самото то подпалено, изсечени са липите и тополите по алеите в огромната му градина. — Б.а.