Читать «Архипелаг ГУЛАГ (1918–1956» онлайн - страница 1227
Александър Солженицин
610
Непосредствено преди октомврийския преврат Василиев практически оглавява департамента за землени подобрения. — Б.а.
611
Павел Веселов (Стокхолм), който проучва усърдно и други залавяния на шведски граждани от съветските власти, след като анализира разказите на Е. А. Андерсен за себе си и липсата на каквито да било данни за някакъв милиардер на име Андерсен в Швеция, изказва предположението, че и по външен вид, и по формата на назованото от него име, Е. А., е по-скоро норвежец, но по някои свои съображения е предпочел да се представи за швед. Избягалите от страната си след 1940 г. норвежци служат и в английската армия значително по-често от шведите, при които се наблюдават само отделни случаи. Е. А. е можел да има английска роднинска връзка с някои Робертсоновци, но да е измислил родството си с генерал Робертсон, за да си повдигне цената пред МГБ. Вероятно и в Москва е бил в състава на някоя английска или норвежка, а не на шведска делегация (такава май не е и идвала), но е бил там третостепенно лице. Може би МГБ му е предлагало да стане негов разузнавач и за отказа си да е получил 20 години. Бащата на Ерик би могъл да е голям бизнесмен, но не от такъв мащаб. Ерик обаче е преувеличил дори познанството на баща си с Громико (станало причина гебистите да го покажат на Громико), за да се заинтересува МГБ с възможността за откуп и по този начин да узнаят за него на Запад. (Коментар от 1975 г.) — Б.а.
612
В Камъшлаг влиза кумът (с мутра като на унтер Пришибеев) в бараката и обявява строго: „Партията съобщава с гордост за смъртта на Йосиф Висарионович Сталин.“ — Б.а.
613
Болярското правителство от седем души в Русия през 1610 г., формално до 1612 г. Предава фактически властта на полските интервенти; ликвидирано от Минин и Пожарски през октомври 1612 г. — Б.пр.
614
Наистина, половин година по-късно КГБ ни е върнато, щатовете остават предишните. — Б.а.
615
По-късно един зек ми писа: през 1950 г. Езопов е подполковник и началник на отделение. През 1978 г. от книжката на Държавна сигурност научих, че се е пенсионирал. — Б.а.
616
Пет години по-късно приятелят му стоварва всичко върху жена си: тя била замазала с мастило. А след още десет години (1961) жена му самолично отива при Авенир в районния комитет на профсъюза да моли за карта за почивка в Сочи. Той й дава, а тя се увлича в спомени за някогашната им дружба. — Б.а.
617
Днес и битоваците се оказват в същото положение. На А. И. Бурлака в Ана-ниевския район му отговарят: „Ние нямаме отдел «Кадри»“, в прокуратурата: „Не се занимаваме с този въпрос“, в градския съвет: „Чакайте.“ Живее без работа пет месеца (1964 г.). От П. К. Егоров в Новоросийск (1965 г.) искат да подпише декларация за напускане на града в срок от 24 часа. Показва в градския изпълнителен комитет лагерната си грамота „за отлична работа“. Там му се изсмиват. Секретарят на градския комитет просто го изгонва. Тогава се решава да даде рушвет и го оставят в Новоросийск. — Б.а.