Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 166

— Да се погрижа ли за това?  — каза Лизи.

— Ще ми помогнеш много.

Той я целуна отново, изправи се в цял ръст и влезе в кафенето.

Лизи наблюдаваше през стъклото на витрината как двете жени се обръщат към него и Тифании Тифании Тифании отстъпва изненадано назад. Но Лейн се усмихваше лъчезарно, поздравяваше хора, стискаше ръце, говореше. Репортерката го гледаше внимателно, после Лейн се обърна към нея.

Изглежда се владееше напълно и Лизи отново чу спокойния му глас, който извинява репортерката и оставя на нея неприятната задача да говори с Тифании Тифании Тифании.

„Справя се“ — помисли си Лизи с гордост, забравяйки за предстоящото уволнение.

Бъдещият й съпруг се превръщаше в… ръководител. Глава на семейството. В мъж, не в плейбой.

След малко Тифании Тифании Тифании излезе от кафенето, но не успя да стигне много далеч, защото Джеф застана на пътя й. Лизи реши, че ще бъде по-добре, ако ги остави за миг насаме, но тъй като Бикс, булдогът, и Джолин наблюдаваха втренчено драмата, тя реши, че може да направи същото.

— А…  — лицето на камериерката бе червено като стената на хамбар.  — Джеф. Не знаех какво правя…

— О, моля те — Джеф поклати глава.  — Стига. Ще те уважавам повече, ако не се опитваш да се преструваш.

— И съжалявам, Тифании Тифании Тифании — каза Лизи,  — но в Ийстърли повече нямаме нужда от услугите ти. Прекратявам договора ти, което влиза в сила незабавно и ако имаш малко ум в главата, просто ще си тръгнеш.

Лицето на жената се промени, чертите й се изкривиха грозно.

— Знам разни неща. И не само за финансите. Знам много за онова, което се случва в къщата. На семейството ви не му трябва неприятел като мен точно сега.

— В договора ти има клауза за конфиденциалност — сопна се Лизи.  — Знам го, защото и в моя договор има такава.

— Мислиш, че ме е грижа за това — Тифании Тифании Тифании преметна много скъпа чанта през рамото си.  — Не съм казала последната си дума.

Тя се отдалечи и се смеси с минувачите, а Лизи поклати глава.

— Е, това мина добре.

— Може да я блъсне кола на пресечката. Не, успя да пресече. Жалко  — Лизи хвърли поглед към Джеф, а той вдигна длани.  — Аз съм от Ню Йорк, какво очакваш от мен.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТА

Половин час по-късно, докато се връщаше в Ийстърли заедно с Лизи и Джеф, Лейн се чувстваше страхотно. Всичко се подреждаше идеално. ЛаКийша нямаше търпение да се срещне с новия главен изпълнителен директор. А това, че Лизи се бе справила с Тифании? Фантастично. Но радостта му не трая дълго. Когато стигнаха върха на хълма и спряха пред входната врата на къщата, видяха необозначена полицейска кола и полицейски джип на паркинга.

Меримак излезе от полицейската кола, преди Лизи да изключи двигателя.

— Мамка му — изръмжа Лейн.  — Трябва да оправя това.

— Обичам те — каза Лизи, докато Джеф слизаше от пикапа, за да може и Лейн да направи същото.