Читать «Ангелите на гнева» онлайн - страница 8

Докато лежал на смъртния си одър, Харлан се питал дали момичето го било запомнило, дали го било запомнило още първия път, в онзи ден с елена, в онзи ден със самолета…

Потеглили късно. Пикапът на Харлан му правел проблеми, а този на Пол бил на ремонт. Почти се били отказали, но времето било разкошно, а и всичко било подготвено: дрехите — якета „Улрич“, вълнени панталони „Ренис“, долното бельо от едно парче, което държи топло дори когато човек се измокри — всичко било прибрано за през нощта в здраво завързани торби с кедрови стърготини, които премахват човешката миризма. На сутринта се въздържали от бекона и наденичките, предпочитайки за закуска овесена каша. Храната била прибрана в плътно затворени кутии, имали по една бутилка, в която да пикаят, и по един термос, от който да пият. („Не е добре да ги обърка човек“, казвал Пол, а Харлан пестеливо се засмивал.)

Двамата се примолили като деца на Харлановата дъщеря да им даде колата си, докато най-после тя отстъпила. Неотдавна се била върнала в бащината си къща след раздялата със съпруга си и прекарвала повечето време в къщата. Пол я помнел като добро дете, а след като им дала ключовете от колата си, одобрението му се усилило още повече.

Минавал три часът, когато паркирали колата и навлезли в гората. Първият час минал в приказки, докато се придвижвали към някаква стара просека, обрасла с млада гора, каквато елените обичат: елша, бреза и топола. И двамата държали „Уинчестър“ 30–06 и стъпвали безшумно със своите ботуши „Ел Ел Бийн“. Харлан носел компас, но почти не го поглеждал. Знаели накъде вървят. Пол носел кибрит и въже, с което да теглят улова, както и два чифта домакински ръкавици, които се ползват при изкормването на животното и за предпазване от кърлежи. В раницата на Харлан били ножовете и ножиците.

Харлан и Пол практикували така наречения „лов с преследване“; не се интересували от пусии, канута или гончии, които изкарват дивеча на мушката. Разчитали единствено на очите и опита си, за да влязат в следи от елен: място, където животното се е отъркало, привлечено от благоуханните гладкостеблени дървета като бор, ела или смърч; местата, където са лежали; пътеките, които елените използват да пресекат гората по най-прекия път, за да пестят силите си. Следобедът превалял и те знаели, че елените ще се спуснат в ниското, където студеният въздух тегли миризмите надолу, затова се движели успоредно на рида, Харлан оглеждал земята за следи, а Пол следял околната гора за някакво раздвижване.