Читать «Ангелите на гнева» онлайн - страница 14

— Трябва да тръгваме — казал Харлан. — Това място не ми харесва.

Осъзнал, че Пол не бил проговорил, откакто били видели онзи вир. Приятелят му стоял с гръб към него, а пушката му сочела надолу към земята.

— Чуваш ли? — казал Харлан. — Трябва да се махнем оттук. Работата не ми харесва. Цялото място е…

— Погледни — казал Пол. Той стъпил встрани, осветил повърхността на вира с фенерчето си и Харлан го видял.

Отличавал го силуетът, макар гората да скривала очертанията. На пръв поглед приличал на дънер на паднало дърво, макар и доста по-дебело от околните, но част от крилото се виждала през листака, а лъчът на фенерчето се отразявал от лъскавите части на корпуса. Никой от двамата не разбирал много от самолети, но се виждало, че е двумоторна витлова машина, на която липсвал десният мотор, изгубен при катастрофата заедно с по-голямата част на крилото. Самолетът лежал по корем от северната страна на вира с нос, опрян в стъблото на голям бор. Гората била затворила просеката, която самолетът трябва да е направил при спускането си, макар това само по себе си да не било чак толкова необикновено. Това, което било наистина странно и накарало мъжете да замръзнат, бил фактът, че самолетът бил почти напълно покрит с растителност. Върху него пълзели филизите на лозите, обгръщали го папрати, закривали го храсти. Самата земя сякаш бавно го поглъщала, защото самолетът потъвал в почвата и долната половина на левия двигател вече била изчезнала. Харлан си помислил, че самолетът сигурно лежи там от десетилетия, но частите, които се виждали през зеленината, не изглеждали толкова стари. Нямало ръжда, нямало изгнили места. Както щял да каже от своя смъртен одър пред близките си, сякаш гората поглъщала самолета и за целта там растяла с по-голяма бързина.

Пол се запътил към останките. Харлан пуснал дървото и последвал приятеля си, държейки се по-далече от вира. Пол изпробвал почвата около самолета с приклада на пушката си, но тя се оказала твърда, а не влажна.

— Сигурно се размеква напролет — казал Харлан. — Това обяснява пропадането на самолета.

— Сигурно — казал Пол, но не звучал убедено.

Всички прозорци на самолета били покрити с отровен бръшлян, включително пилотските. За първи път Харлан допуснал възможността в самолета все още да има тела. Мисълта го накарала да потръпне.

Растителността била толкова гъста, че им отнело известно време, докато открият вратата. Разсекли бръшляна с ловджийските си ножове. Пълзящото растение се отстранявало трудно, оставяйки по ръкавиците лепкава смола с остър, неприятен мирис. Пол изцапал оголената си предмишница и белегът му останал чак до деня, в който се самоубил.

Когато разчистили рамката на вратата, оказало се, че потъването на самолета е заровило вратата на няколко сантиметра, и се наложило да разкопаят пръстта, за да я открехнат. Докато успеят да направят това, вече се била спуснала нощта.