Читать «Американска полиция» онлайн - страница 234

— Да ти призная, обичах го — допълни Карлайл. — Но не сега, а първия път. Сега според мен бях влюбена в нещо друго. В спомена. Не знам кое е по-гадното — да съм с Джийн и да виждам как се разпада пред очите ми, или да съм далеч от него и да си представям как това става.

Помислих си — той е лайно. Изчегъртай го от обувката си и си живей живота нататък. Но кой бях аз, че да давам акъл? Щеше да мине доста време, докато забравя Линда. Нямаше да ми е никак лесно да остарявам без нея. Дали щях да притъпя болката с море от алкохол? Скоро щях да разбера.

Карлайл се усмихна.

— Няма да е лесно, но е крайно време да си го избия тоя Джийн от главата. Мама все ми повтаря: никога не допускай едно и също псе да те ухапе два пъти.

Казах, че майка й е права.

Карлайл си погледна дългите нокти с безупречен маникюр.

— Понеже стана дума кой прав, кой крив, някои подмятат, че не си бил прав да му теглиш куршума на Шафино. И си го бил направил, без да ти мигне окото.

— Не думай!

— Казва го детектив Бауза. Кълне се, че изобщо не ти бил споменавал, че Шафино ще ходи на летището.

— На кого вярваш, на мен или на един наемен убиец?

Карлайл се подсмихна.

— Подозирам, че си по-умен от средния наемен убиец. Всъщност не, сигурна съм. Но дай да сменим темата. Какво ще кажеш за самоубийството на Рей Футман? Не беше от хората, които ще посегнат на живота си. Познавах го. И то добре. Беше същият като теб. Прекалено умен, за да върши такива тъпотии. Как мислиш? Самоубил ли се е, или не?

— Само бръснарят му знае със сигурност.

— Я не ми се прави на интересен.

— Нека предположим само, че Макгиган си е навил на пръста да става шеф на полицията. А това ще рече, че няма да тръгне да разследва смъртта на Футман. Не иска да го прави. Кметът също.

— Защо оставам с чувството, че, както се изразявате вие, полицаите, затаяваш нещичко от истината? Между другото, Тъкър се зарече най-тържествено, че докато той е кмет, шефът на полицията ще бъде чернокож. А сега ни в клин, ни в ръкав назначава бял на тази длъжност. Какво ще кажеш?

— Ще кажа само, че това си е свръхестествено явление — отбелязах аз и налях още вино. — Точно както ти се правиш, че вярваш на дрънканиците на Макгиган за бандата на Студентите, макар че знаеш истината. А тя е, че и на Тъкър не му е чист косъмът.

— Но аз си оставам либералка — отсече журналистката. — Продължавам да смятам, че градът има нужда от чернокож кмет и че Тъкър е отговорът.

Помислих си: „Щом Тъкър е отговорът, значи въпросът е много тъп“.

— Не искам да му провалям изборите — допълни Карлайл. — А със сигурност ще му ги проваля, ако тръгна да подпитвам. И това, дето го знам, ми е предостатъчно. — Известно време мълча, сетне рече: — Може би си прав. Може би някой прекрасен ден ще се събудя и ще реша, че цената на властта, с която разполагат чернокожите, е прекалено солена. А дотогава…

Отпи от виното, после извади от дамската си чанта малък плик и ми го подаде.

Рекох — това пък какво е?

Карлайл ми се усмихна и зачака.