Читать «Ало, чуваш ли ме?» онлайн - страница 2

— Как се казваш? — попита внезапно той.

— Мария.

— Лека нощ, Мария. Утре по същото време ще ти се обадя.

Тя отпусна ръце. Слушалката се извъртя в топлата й длан. До ушите й стигна трепетът на мембраната — тревожен, отчаян и настойчив. Тя вдигна ръка и чу познатия глас:

— Ало… ало… чуваш ли ме?… Мария, чуваш ли ме?… Номера забравих… Какъв е твоят телефонен номер?

Тя отчетливо издиктува цифрите и го накара да ги повтори една по една.

Какво щеше да стане, ако веднага беше затворила телефона! Тя прехапа устни. Представи си как се прекъсва веригата в централата, там, където две пластинки се бяжа сближили случайно — нещо, което втори път нямаше да се случи с тях така за столетия, за милиони и милиарди години…

От кухнята се понесе дъх на печено и канела. В банята забълбука сгорещената вода — ваната беше готова да я приеме. Всичко беше готово, но след малко… Тя отново погледна часовника си и трепна. Двадесет без една минута.

Обхвана я съмнение. Нима наистина снощи беше разговаряла с някакъв мъж? Не й ли се беше причуло насън?

Тихо, подканително припяха две звънчета едното от банята, другото от кухнята.

Тя се съсредоточи и изпита неприязън към яденето и към горещата вода. Бълбукането престана. Холът се изпълни с друг, едва доловим приятен аромат на цветя.

Ей сега, ей сегичка…

Звън!

— Ало, Мария, чуваш ли ме?

Тя помълча една безкрайна минута, после каза с колкото се може по-спокоен глас:

— Добър вечер.

— Мислех, че няма да си бъдеш в къщи.

— Очаквах те… Чаках да се обадиш. — поправи се тя. — Дори си тръгнах по-рано от училище.

— На колко години си?

— На двадесет и шест.

— Едно момиче на такава възраст не стои вечер у дома си. Така знам.

— Аз съм ужасно и опако момиче. Досега не съм се влюбвала нито веднъж истински… Кажи ми сега твоето име.

— Моето име?… Но какво значение има то?… Смятай, че аз съм без име, без възраст, без пол, ако щеш… Предлагам повече да не си задаваме въпроси, които се отнасят до нас.

— Шегобиец… Впрочем това е почти по моята специалност. Аз уча децата. А на тях трябва да им се обяснява всичко. Какво значи например името на човека. Колко тежат годините Как се става мъж… Слушай, представи си, че си мой ученик. Хайде да поиграем, искаш ли? Така както си играл някога в детството си на училище.

— Никога не съм играл.

— Тогава ти не си имал детство!

— Вярно е.

— Ужасно е! — възкликна тя. — Но това не е истина, нали? Лоша ти е шегата… Още един въпрос, може ли?

— Въпросите изискват само истина, а истината не е винаги приятна.

В гласа му тя не долови никакво вълнение. Сега той беше равен и безцветен. Почувствува го внезапно и това я смути.